0886 49 41 77
IRANAEOOD@GMAIL.COM
- лв.






История на отоплението
 "Въпреки че изобретателни личности са постигнали много през годините в областта на пренасянето на енергия за домашни цели, трябва да се признае, че само в един или два случая те са успели да постигнат траен резултат или да направят така, че техните изобретения да се ползват толкова широко, че да могат да се считат за "обществени машини"".
Този цитат от труда на Уолтър Бърнан, посветен на историята на отопляването (публикуван през 1845 г.), резюмира предизвикателството, пред което са били изправени нашите предци. Нашите прадеди полагат много усилия да решат проблема, свързан с нуждата от отоплителни системи, които да постигат "траен резултат". Уверено може да заявим, че постоянно работещият екип, съставен от инженери, производители, търговци, изпълнители и обслужващ персонал, е успял в това да направи отоплението толкова надеждно, че въобще да не се замисляме за него.
Тук ще ви представим историята на тяхната ранна дейност. Това по никакъв начин не е пълна история - това би отнело цяла книга, ако не и енциклопедия. Настоящата статия единствено ще посочи някои важни ключови моменти и ще предостави информация, която иначе не се намира лесно. За тези от вас, които искат да се задълбочат в тематиката, единствените ограничения са колко време и пари можете да отделите.
Ние, заетите в областта на отоплението, вентилацията, хладилните технологии и климатизацията, не се замисляме често за това колко древен е нашия занаят. Най-ранните хуманоиди започват да използват лагерни огньове преди цели 1,5 милиона години. Ние можем само да предполагаме защо и как е ставало това, но знаем от археологическите данни, че Homo erectus и Австралопитеците са използвали огън през тази епоха като практически инструмент. В даден момент лагерният огън е внесен в пещерите и колибите. Най-старият начин на използване е огън в центъра на помещението и отвор в центъра на покрива, през който да излиза пушека.
По-късно огънят бива преместен в различни части от жилището и биват опитани различни схеми за подобряване на въздушния поток от огъня посредством камъни. Но и най-добрият открит огън има ефективност от 20%, понеже повечето от топлината се отделя навън с пушека.

Отопляване на помещения през древността
Най-ранните системи за централно отопление изглежда са били разработени в няколко направления, които включват огнища и камини, печки и системи, разположени под пода. Централни огнища с постоянно разположение се използват от 2500 г. пр.н.е. Те са открити при археологически разкопки в Гърция.
Примитивни версии на отопляване чрез камини се използват още от 800 г. пр.н.е., а то става широко разпространено в Европа през 13-и век. Замъците, построени по това време, имат камини с къс димоотвод, водещ вън от сградата, който е примитивна форма на комин. Всички тези ранни камини са били направени изцяло от камък, но подобренията в леярната технология водят до появата на чугунени вътрешни стени на камината, чиято цел е да защитават камъка от пряката топлина от огъня.
Луи Саво от Франция изобретява вдигнатата решетка за камина и проектира циркулационна камина през първите десетилетия на 17-и век. Саво използва кухи задна и долна част за камината, направени от желязо, чрез които студеният въздух, който влиза отдолу, се затопля, и влиза в стаята през отвори над полицата на камината.
Друго подобрение, използвано в Англия, е вкарване на въздух за захранване на горенето през тръба, водеща извън сградата. Френски свещеник (всъщност кардинал) написва Mechanique du Feu, първото подробно ръководство на тема проектиране на камини, през 1713 г. Науката в областта на строежа на камини достига своя зенит с Бенджамин Томпсън, граф Ръмфорд, който публикува " Камини с комини (Chimney Fireplaces)" през 1796 г.
Също като камините печките се появяват за пръв път през 9-и век като примитивни устройства, направени от глинени тухли. Печките, направени от зидани тухли, стават широко разпространени в северна Европа през 16-и век. Тези печки, наричани руски или шведски печки, са много големи. По-късно появилите се версии са с множество декорации и покрити с плочки.
Най-ранните метални печки, появили се след 1400 г., са били направени от чугунени вътрешни стени на камини, свързани заедно. В годините след това биват проектирани чугунени отделения, които са специално предназначени за изграждане на печки, и Холандия и Германия стават водещите центрове в производството на печки от желязо.

Лъчисто отопление през древността
Системите за подподово отопление, които са най-ранните системи с лъчисти панели, изглежда са се появили за пръв път в Близкия изток. Крал Арзава монтира такава система в своя дворец в Бейджесултан, Турция, около 1300 г. пр.н.е.
Древните римляни усъвършенстват технологията до нивото на изкуство, като първите такива системи се появяват около 80 г. пр.н.е. и са проектирани от Сергий Ората. Първите римски системи нагряват само пода, но по-късните системи използват и нагряти стени, а някои са проектирани като ранни системи за отопление с топъл въздух, който се вкарва през отвори в пода.
При най-ранните системи подът е качен върху колони и се намира над камера, в единия край на която гори огън. Отделените при горенето газове преминават под пода, за да достигнат до другата страна. Кухото пространство под пода се е наричало хипокауст и това име се използва за всички видове древноримски отоплителни системи, в които се използва камера под пода.
По-късните системи използват димоотводи, облицовани с плочки, или кухи стени от плочки, за преминаване на отделените при горенето газове до вентилационните отвори в стрехите. Огънят е преместен в отделна пещна камера. В още по-късните системи хипокауст камерата е премахната и е заменена от тръби в пода, водещи от пещта до димоотводите в стените.
Древноримските отоплителни системи тип хипокауст са били използват за отопляване на къщите на висшата класа римляни в цялата империя, но са най-известни с използването си за отоплителни системи в обществени бани. Между 10 г. пр.н.е. и 324 г. с.н.е. биват изградени поне 17 големи обществени бани, които използват хипокауст системата.
Тестът, извършен в добре запазените Бани на Константин в град Трир, построени около 300 г., доказа, че тези системи са били много ефективни. Хипокаустът, предназначен за залата за посетители на банята, е действал при подова температура от 25 до 35 °C и стенни температури от 19 до 30 °C и е изразходвал 140 кг дърва на час при ефективност от около 90%. Разбира се, системата не е била автоматична и се е управлявала трудно. Предварителното затопляне е отнемало два дни.
Изкуството и науката на хипокауст системите са изгубени след падането на Римската империя. Науката за отопление в западните страни отбелязва съвсем минимален напредък през Тъмните векове.

Модерните начала: Комини и печки
Следващата значима стъпка напред в отопляването е изобретяването на комина. Коминният димоотвод вероятно първо се е появил при норманците, които започват да използват странични димоотводни отвори вместо използваните дотогава централни покривни вентилационни отвори. Много от страничните димоотводи са били изграждани така, че да са наклонени и сочещи нагоре, с което започва прехода към изграждането на вертикални комини.
Комините се появяват в писмените източници след 14-и век. Но тяхното използване изглежда се е увеличавало с много бавни темпове. Комините са толкова редки 200 години по-късно, че когато английски архитект вижда действащи комини в замъка Болтън, той възкликва: "Трябва да отбележа, че в залата на Болтън има комини, свързани с тунели, направени отстрани в стените, чрез които пушекът от огнището в залата бива пренасян по този странен начин".
Ранните комини са били много големи, за да може коминочистачите да влизат в тях. Но тези размери предизвиквали толкова силни течения, че понякога се е налагало да се слагат паравани за предпазване на живеещите там.
Първоначалните примитивни отопляващи печки бързо биват заместени от по-усъвършенствани варианти. Първата печка, способна да стои изправена без подпори и произвеждаща топъл въздух е вероятно “Furnus Acapnos” или "бездимна печка", изобретена от Далесме в Франция през последните десетилетия на 17-и век. Печката е проектирана от Далесме така, че новото гориво се вкарва през същия отвор като въздуха, захранващ горенето, и по този начин всички продукти от горенето се насочват над вече горящото гориво. Този дизайн осигурява пълно изгаряне.
Въпреки че бездимната печка е сериозна стъпка напред, тя и други иновации в отоплението биват прието доста бавно, понеже “…малко икономи са в достатъчна степен философи, че да желаят да се заемат с управлението на машина, изискваща сериозни умствени усилия при положение, че предимствата ѝ не са директно видими за сетивата".
Първата печка в Северна Америка вероятно е чугунена печка с камера за огъня, изобретена от д-р Джон Кларк от колонията Масачузетс Бей някъде около 1652 г. Този вид печки първо се появяват в Холандия и биват внесени в Англия след 1600 г. Към средата на 18-и век чугунени печки с камери се произвеждат от редица леярни в източните северноамерикански колонии.
Печките продължават да се развиват през 19-и век. Значимите подобрения включват изобретяването на печката с горелка, изобретена от Елифалет Нот през 1833 г., и на херметичната печка, изобретена от Айзък Ор през 1836 г.
През 1849 г. Ф. П. Оливър изобретява печка, чиято тяга се контролира от термостат.
Към началото на Американската гражданска война производството на чугунени печки е голяма и добре развита индустрия, особено в североизточната част на САЩ. До 1900 г. са произведени хиляди различни модели (много от които на външен вид са почти произведения на изкуството) от десетки производители.
Отопляване с топъл въздух
Отопляването с топъл въздух в сегашната му форма вероятно датира от 200 г., когато император Хелиогабал според историческите източници има дворец, отопляван с въздух. Една печка е поставена в изградена от тухли камера под стаите. Въздух идва отвън през тръба в камерата под печката, а нагрятият възду след това протича през отвори в стаите, разположени отгоре.
Първите случаи на добре документирани системи за отопление с топъл въздух са от 13-и век. Тези писмени източници сочат, че кметството в град Лунеберг, Германия, е имало система за централно отопление с топъл въздух, която е използвала три пещи. Отопляващата камера е била свързана с стаите над нея чрез кръгли тръби, излизащи под местата за сядане. Температурата се е настройвала индивидуално посредством железни капаци, поставени на отворите на тръбите. Подобна система е била конструирана по същото време в замъка Марбург в Германия.
Индустриалната революция е катализатора, довел до по-усъвършенствани системи за отопление с топъл въздух. В Англия Уилям Страт изобретява около 1805 г. пещ за топъл въздух, състояща се от занитена камера от ковано желязо, облицована с тухли. Наличието на няколко инча разстояние между тухлите и желязото позволява на въздуха да циркулира.
Голямо пространство извън тухлите е разделено на две части, по-долната за студен въздух, а по-горната за нагорещен въздух. Множество отвори с размер от по 2 квадратни инча са направени в тухлената облицовка. Студеният въздух излиза от долната камера през отворите, затопля се в желязната пещ и преминава през горните отвори в камерата за топъл въздух.
Вентилационни тръби водят въздуха до стаите, а отворите във всяка стая са с сложени регулиращи клапани "за да се регулира приемането на топъл въздух по желание". Пещите за горещ въздух на Страт са били наричани "cockle", "Belper" или "Derby" печки.
Приблизително по същото време газотръбните пещи за горещ въздух са изобретени в Франция. Тези "калорифери" са проектирани с редица железни тръби, поставени под лек ъгъл през тухлената страни на огневата камера. Студеният въздух влиза през едната страна, бива нагорещен в тръбите, които са директно изложени на огъня, и излиза от другата страна.
Формално погледнато пещите тип "cockle" и калорифер са важни стъпки напред, но техните създадели са знаели много малко повече неща за истинските принципи на отопляването с горещ въздух, отколкото техните предшественици през древността.
Професор д-р Паул Майснер от Виенската Политехнически Институт в Австрия поставя началото на по-научния подход с публикуването на своята книга на тема отопляването с горещ въздух през 1821 г., в която обяснява законите на отопляването с топъл въздух. Той е първия, който забелязва, че трябва да се взимат мерки за изтеглянето на студения въздух от стаята; че този студен въздух може да бъде върнат в пещта за повторно затопляне, и дори предлага използването на смесителни регулиращи клапани.
Майснер е атакуван настървено от производителите на печки по негово време. Той им отговаря със следните думи, които и днес звучат правдиво: “Колкото повече дадено изобретение навлиза в ежедневния ни живот и допринася повече за благосъстоянието на обществото и колкото по-прости са принципите, на които се базира, толкова по-голяма е съпротивата срещу него, защото от самото начало то неизбежно нарушава определени частни интереси на лица, които си изкарват прехраната със своя интелект, и обижда гордостта и егоизма на други, които не са производители, като и двата вида лица са под контрола на завистта и са неспособни да мислят в перспектива, понеже нещо полезно е било изобретено от ума на трето лице. Макар да се мразят взаимно, двете групи лица, които са против изобретението, ще се съюзят, за да оплюят изобретението и да смажат изобретателя".
Майснер е вярвал, че хората не само ще направят пътека до вратата на дома ви, ако изобретите по-добър капан за мишки, но и ще избият вратата ви от пантите и след това ще ви пребият!
Въпреки опозицията срещу неговите възгледи по негово време, професор Майснер се оказва прав и неговите принципи лежат в основата на всички модерни системи за отопляване с топъл въздух.
В САЩ през 1795 г. Оливър Еванс публикува "Наръчник на младия машинен техник и мелничар (The Young Millwright And Miller’s Guide)", в който е показана централна система за отопляване с горещ въздух с въздуховоди, водещи до отделните стаи.
Други системи за горещ въздух са създадени в САЩ преди 1820 г. и са използвани в големи институционални сгради. Първата сграда в САЩ с централно отопление вероятно е Масачузетския медицински колеж през 1816 г. Системата в нея използва гравитачна система с горещ въздух, в която има пещ в мазето и въздуховоди, свързващи пещта със стаите.
Счита се, че през 1835 г. в Уорчестър, щата Масачузетс е била изградена пещ за гравитачно централно отопление от вида, който по-късно става често срещан. Ранните пещи се произвеждат от местни лица за дадена специфична задача - тогава не съществува същинска индустрия за производство на пещи. Първият производител на пещи в САЩ е компанията Richardson & Boynton, която започва масово производство на пещи около 1837 г. Компанията просъществува до 1942 г.
Когато започва Американската гражданска война, вече съществуват няколко производителя, но златната епоха на пещите с топъл въздух е след тази война. От 1866 до 1900 г. десетки производители навлизат в бизнеса с пещи. През този ранен период пещите се считат за безопасни и лесни за употреба, което им осигурява по-голяма популярност в сравнение с системите за парно отопление, които изискват умело обслужване, иначе експлодират!
Ранните пещи са били оценявани по размера на тигела за огъня и/или по обема въздух, който могат да отопляват в сградата. Нямало е стандарти за оценяване и едни и същи пещи са имали различни рейтингови оценки в зависимост кой е производителя. Изявленията на производителите относно продуктите им често са силно преувеличени и към 1900 г. много от тях са преустановили дейността си или са участвали в сливане поради разгорялата се ценова война. Ценовата война води до повече рекламации за евтино направените продукти, а към началото на следващите век отопляването с топъл въздух вече е придобило лоша репутация като индустрия, в която производителите не ги е грижа за клиентите.
Отопляването с гореща вода започва да пробива на пазар, който доскоро е изглеждал изцяло контролиран от техните конкуренти, произвеждащи пещи за топъл въздух. Уплашените производители създават Федералната лига на производителите на пещи (Federal Furnace League) през 1905 г., за да "въздигнат отопляването с топъл въздух до позицията, която то заслужава по право".
За първи път бива направен опит за стандартизиране на рейтингите на различните производители. Тези усилия водят до създаването на Националната асоциация за отопляване с топъл въздух и вентилация на САЩ (National Warm Air Heating and Ventilating Association) през 1914 г. В Университета на Илинойс се извършват програми за разработка и изпитване. По-късно асоциацията изготвя редица ръководства относно оразмеряването и монтирането на системи за отопляване с топъл въздух.
При тези системи е била използвана връзката между температура/плътност за създаване на циркулация, но идеята за използване на електрически вентилатор за подобряване на циркулацията бива изказана скоро след като вентилаторите за маса стават широко достъпни през 80-те години на 19-и век. Има данни за една такава инсталация в къща в град Манингтън, щата Западна Вирджиния, през последните години на 19-и век. В нея вентилатор е бил свързан с домашно изработена газова пещ. Изглежда, че член на училищното настоятелство е искал да копира системата с голям вентилатор, монтирана в училището му, затова е копирал идеята в по-малък мащаб в дома си.
През 1910 г. General Electric рекламира точно такъв усилващ вентилатор, проектиран точно за използване при пещи. През 1896 г. пред Американското общество на вентилационните инженери е представен научен труд на тема използването на нагнетателни вентилатори заедно с пещи. През 1908 г. Emerson Electric рекламира и продава дисковиден нагнетателeн вентилатор, предназначен за поставяне на страната на пещта, където се връща въздуха.
Нагнеталтелните или дисковидни вентилатори са понякога слагани на пещи, предназначени за жилищни сгради, до през 20-те години на 20-и век, след което производителите започват сериозно да се замислят за това дали да продават в пакет пещите и вентилаторите. Но до 30-те години на 20-и век такива устройства, в които заедно с пещта се предлага и нагнетателен вентилатор, не се предлагат широко.

Отопляване с пара
Уилям Кук изглежда е първия, предложил идеята за отопляване с пара, като това става през 1745 г. в Англия. През последното десетилетие на 18-и век пионерите в изграждането на парни машини Матю Болтън и Джеймс Уат вече са монтирали системи за отопляване с пара в своите жилища. Уат се опитва да използва примитивен радиатор, направен от заварени листове мед.
В началото отопляването с пара отбелязва напредък само в Англия, защото там вече са свикнали с отопляването на мелници и фабрики. Всъщност, първият наръчник в областта на отопляването с пара се нарича "Есе на тема отопляването на мелници и други сгради с пара (Essay on the Warming of Mills and Other Buildings by Steam)" и е издадено в Глазгоу, Шотландия, от строителния инженер Робъртсън Бюканън.
Според Бюканън предимството на отопляването с пара, е че се избягват "прекомерните разходи за застраховки, породени от това, че материалите са запалителни, особено при производството на памучни изделия; изключително трудното поправяне на повреди, водещо до добре развит бизнес, занимаващ се с резултатите от случайното разрушаване на машини и съоръжения; и честите сигнали за пожарна тревога в нашите барутни заводи, арсенали и корабостроителници..."
Бюканън по-късно добавя нов материал към този от наръчника и през 1810 г. издава цялостно ръководство, посветено на отопляването с пара. Неговият "Трактат на тема икономията на гориво и управлението на топлината (Treatise on the Economy of Fuel and the Management of Heat)" е първата книга в областта на отоплителното инженерство.
Европейците обаче се колебаят доста преди да започнат да използват отопляване с пара, в някои случаи по политически причини. В Германия архитектът Лудвиг Кател публикува през 1817 г. наръчник на тема отопляването с пара "с цел да помогне на хората да избегнат харченето на сериозни суми за внасяне на устройства за отопляване с пара от Англия". Изградени са няколко инсталации, но като цяло през следващото десетилетие и дори повече парата не бива приета в Европа.
В САЩ няма такава съпротива срещу парата поради значителния внос на идеи и оборудване в страната от Англия. След 1810 г. там биват монтирани редица системи за отопляване с пара, като една от най-ранните от тях е в фабрика в Мидълтаун, щата Кънектикът, през 1811 г. Системата използва излишната пара, отделяна от парна машина, работеща под високо налягане, и затова в случая отопляването излиза практически безплатно. Джоузеф Нейсън и Джеймс Уолуърт монтират системи за отопляване с пара след 1840 г., които използват тръби от ковано желязо с малък диаметър. Нейсън и Уолуърт монтират множество системи за отопляване с пара в големи сгради през следващите няколко десетилетия, включително в Белия дом и Капитолия
Един от най-ранните пионери в областта на отопляването на жилища с парни системи е Стивън Голд, производител на печки от Кънектикът, който започва да експериментира с парни устройства през втората част на 40-те години на 19-и век. Парните системи през този период са били считани за твърде сложни и опасни за използване в домове. От друга страна, пещите и печките са били считани за прости и безопасни, но много хора са се чувствали неуютно в сгради, отоплявани с въздух, поради "твърде горещия въздух" и липсата на влага в него. Голд се опитва да преодолее тези проблеми и през 1854 г. получава патент за "Подобрение на отопляването на къщи чрез пара".
Системата на Голд е уникална за времето си. Големите системи за отопляване с пара по това време използват серпентини или редици от тръби за отопляване на стаите, докато Голд използва първия радиатор, а именно устройство, състоящо се от два релефни железни листа, които са занитени заедно от релефната страна. Ръбовете са покрити с парче от въже, което служи като уплътнител. Радиаторът, създаден от Голд, става популярен под името "дюшечният радиатор" поради своя външен вид, и остава в производство поне 50 години.
Котелът, създаден от Голд, е от ковано желязо и има автоматичен регулатор на тягата и автоматичен воден вентил. Системата действа при много ниско налягане и използва една тръба за пренасяне на парата. Радиаторите на Голд имат вентил за регулиране на притока и ръчно оперирани отдушници. Системата се произвежда от компанията Connecticut Steam Heating след 1854 г.
Отопляването с пара, също като това с топъл въздух, процъфтява след Американската гражданска война. Редица производители започва да произвеждат котли и радиатори с различни дизайни. Също като печките през тази ера, много от тях могат да се считат за произведения на изкуството. Системите за отопляване с пара, изработени през 19-и век, действат при ниско налягане и използват една или две тръби и котел или отходна тръба на парна машина за източник на парата.
С увеличаването на размерите и сложността на конструкцията на сградите в САЩ по-ранните системи за отопляване с пара започват да се затрудняват с ефективното разпределение на парата и кондензираните пари (кондензата). Тези проблеми са преодолени през 90-те години на 19-и век с изобретяването на системата за отопляване с пара, използващи вакуум във връщащата тръба, усъвършенствана от Уорън Уебстър на базата на патенти на Дьо Бюмонт и Уилямс. Системата на Уебстър поддържа вакуум в тръба за връщане на кондензата и по този начин тегли пара в цялата система независимо от размера. Системите с вакуум във връщащата тръба скоро стават предпочитаните за по-големи сгради.
По времето на избухването на Първата световна война се използват множество различни патентовани дизайни на системи за отопление с пара. Но отоплението с пара никога не става популярно за ползване в жилища, понеже се счита за твърде сложно и шумно, а хората се боят от вероятността от експлозии. Затова предпочитаният избор за "мокри" системи за отопление в жилища и малки търговски обекти стават системите, използващи гореща вода, по-късно наречени "хидронични".

Хидронични (водни) системи
Най-ранният документиран случай на отопляване с гореща вода вероятно е манастир в Гренландия, който през 14-и век използва вода от горещи извори за отопляване на сградите си. В Англия сър Хю Плат предлага през 1653 г. да се използва гореща вода за изсушаване на барут, а сър Мартин Тривалд предлага да се отопляват оранжерии с гореща вода.
През последните десетилетия на 18-и век М. Бонемен създава в Франция същинска система за отопляване с гореща вода, която използва котел. Френската идея бива усъвършенствана и представена в Англия от маркиз дьо Шабан през 1816 г. Чарлз Худ от Лондон написва първото ръководство за инженери на тема отопляване с гореща вода през 1837 г. и в последствие това ръководство се издава многократно в различни обновени издания в продължение на 50 години.
Всички тези ранни системи с гореща вода разчитат на принципа на термосифона за циркулацията и в последствие стават известни под името гравитачни системи. Направени са няколко опита за ускоряване на циркулация с примитивни помпи, но идеята за използване на циркулационна помпа е почти непозната до началото на 20-и век.
Ранните системи за отопление с гореща вода използват много големи тръби, защото се е считало, че това е необходимо за осигуряването на достатъчна циркулация и задържане на топлината. Анжие Пъркинс осъзнава недостатъците на тези обемисти системи. Той проектира система, използваща гореща вода под високо налягане, в която тръбите са с малък диаметър и дебели стени, и я патентова през 1831 г. Неговата система нагрява водата в серпантинни тръби, поставени в пещ, след това циркулира горещата вода до серпантинни тръби или цокълни отоплителни тела в стаите, които трябва да се отопляват.
Системата на Пъркинс използва много високи температури и налягания, за да принуди водата да циркулира през едноинчови тръби. Тръбите са свързани с винтови съединения, за да могат да издържат на високите налягания. Системите на Пъркинс са проектирани да работят при температура от 200 °C и налягане от около 1400 kPa. Но често се използват и при по-високи температури - до 290 °C и 7500 kPa. След няколко пожара и експлозии
Пъркинс променя системата си, като добавя към нея устройство за ограничаване на температурата и тя започва да се ползва при по-ниски температури и налягания. Системата на Пъркинс е много популярна в Англия до 50-те години на 19-и век, но след това бива изместена от други. Идеята за системи с много гореща вода останала пренебрегната дълго време, докато през 20-те години на 20-и век бива съживена отново.
В САЩ Робърт Бригс започва да проектира и монтира системи за отопляване с гореща вода след 1840 г.
Споменатите вече Джоузеф Нейсън и Джеймс Уолуърт са първите, внесли системата за отопление с гореща вода под високо налягане на Пъркинс в САЩ през 1842 г., но тя бива малко използвана. Използването на водни системи изглежда е било доста ограничено до 80-те години на 19-и век когато те внезапно стават много популярни.
Отопляването на жилища с пара, което и без това вече е в сериозни затруднения поради конкуренцията от страна на производителите на печки, бързо запада, и системите, използващи гореща вода, стават доминиращи при жилищата, особено в източната част на САЩ.

Вентилационни решетки с подвижни елементи, котли, радиатори и консолидацията на бранша
Производителите на вентилационни решетки с подвижни елементи за отоплителни системи започват тяхното масово производство по същото време, когато производителите на пещи се установяват на пазара. През 1845 г. в Бруклин е основана фирмата Tuttle & Brother, която произвежда вентилационни решетки за отоплителни системи с и без подвижни елементи. Името бива променено на Tuttle & Bailey (T&B) през 1848 г. Фирмата William Highton & Sons е основана в Провидънс, щата Роуд Айлънд, през 1850 г., а през 1928 г. става част от Hart & Cooley.
В каталог на T&B от 1851 г. са включени чугунени решетки с подвижни елементи, които имат черно или бяло "японско" покритие, както и такива, които са позлатени, поцинковани или никелирани. Те се транспортират в дървени бъчви, уплътнени с слама. Опаковъчните материали са стрували скъпо и е било обичайно за клиента да плати и за опаковката, а не само за вентилационната решетка.
През 1895 г. Чарлз Фостър от Сейнт Луис, щата Мисури, патентова вентилационна решетка с подвижни елементи, която функционира като регулиращ клапан. През 1899 г. Novelty Manufacturing от Джаксън, щата Мисисипи, е първата фирма, която започва да произвежда стоманени вентилационни решетки с подвижни елементи
Креативността и артистичността, демонстрирани в дизайна на вентилационните решетки с подвижни елементи за отоплителни системи, са почти неограничени. Някои от тях включват подложки за крака или тавички за повишаване влажността на въздуха, или дори са проектирани да изглежда като решетки на камини.
Междувременно дизайнът на котлите продължава да бъде непрекъснато усъвършенстван. Секционните чугунени котли се появяват около 1850 г. Джон Милс изобретява успешен водотръбен котел през 70-те години на 19-и век. Ранните котли (и пещи) са облицовани с тухли, но около 1900 г. се появяват облицовани със стомана пещи и самостоятелно стоящи чугунени котли.
Ранните системи за отопляване с пара и с гореща вода използват серпентини, поставени на стени или разположени в различни места в стаята. Тези тръби често са в формата на серпантини и са поставяни в украсени шкафове, наричани "кутии за серпантини". Поставянето на отопляващата повърхност в стаята започва да се нарича "пряко" излъчване на топлина.
Серпантините също така са вграждани в стени, зад решетки, или поставяни под пода в отделение, свързано със стаята с къс въздуховод и вентилационна решетка. Този втори подход започва да се нарича "непряко" излъчване на топлина. Всички видове радиатори биват класифицирани по размер според площта в квадратни футове.
Радиаторите в сегашния им вид се появяват за пръв път през 1863 г., когато Джоузеф Нейсън и Робърт Бригс патентоват нов дизайн, в който има вертикални тръби от ковано желязо, завинтени към основа от чугун. Всяка тръба е с такъв размер, че да има повърхност от точно 1 квадратен фут когато бъде завинтена към основата, което позволява да се произвеждат множество стандартни размери радиатори. Нелсън Бънди изобретява чугуненият радиатор през 1874 г. През 80-те години на 19-и век чугунените радиатори с ребра става много популярни.
Конкуренцията между производителите на котли е ожесточена. Също както в бизнеса с пещи, и тук фалитите и сливанията са често явление. Последните десетилетия на 19-и век са времето на възхода на бизнес тръстовете и отоплителната индустрия бързо започва да използва тази форма на бизнес организация за подобряване на своята конкурентоспособност. Най-успешният от тези тръстове е компанията American Radiator, която е основана в резултат на сливане на редица от водещите производители на котли и радиатори през 1891 г. Нейните реклами прокламират, че тя е: "Най-големият производител на радиатори в света."
За времето си компанията е била това, което е "Майкрософт" днес. Нейният успех в заемането на по-голямата част от пазара на радиатора е виден, когато се проучват сгради, в които има стари радиатори - повечето от тях са произведени от American Radiator. Фирмата съществува и днес под името American Standard.

Вентилаторната система
По същото време когато се разработват статичните системи за отопляване с пара, гореща вода или топъл въздух, се извършват разработки и в друга насока, а именно използването на принудителна циркулация на въздуха.
Всички ранни разработки в областта на системите с принудителна циркулация на въздуха са с цел приложение в големи сгради и фабрики. Тези големи комбинации от вентилатор и отоплително тяло са се наричали нагнетателни системи или системи с вдухване на горещ въздух. При тях рядко са били използвани пещи, които да са директно в пътя на въздушния поток, а вместо това се е разчитало на непреки отоплителни устройства, използващи пара или, в някои редки случаи, гореща вода. Всички тези ранни системи използват 100% въздух, идващ отвън. Използването на повторно циркулиран въздух не се прилага преди последното десетилетие на 19-и век.
Джон Десагулие проектира първото модерно отоплително устройство с центробежен вентилатор, който е ръчно задвижван от оператор. Устройството бива монтирано в парламента на Великобритания през 1735 г. Дизайнът на центробежните вентилатори бива непрекъснато подобряван през последните десетилетия на 18-и и през 19 век в Англия и Европа. Тези ранни вентилатори основно са задвижвани с парни машини.
Маркиз дьо Шабан е привърженик на идеята за използване на центробежен вентилатор, който да вкарва затоплен или охладен въздух в стаи през въздуховоди. През декември 1815 г. той получава британски патент за "метод или методи за насочване на въздуха и регулиране на температурата в къщи или други сгради, и отопляване и охлаждане на въздух или течности по много по-бърз и оттам много по-евтин начин от досега използваните..."
През 1846 г. Нейсън и Уолуърт монтират първата система от вентилаторен тип в САЩ в сградата на митниците в Бостън. "Използваният вентилатор e от тип лопатков, подобно на системите при параходите...Въздухът e нагряван чрез серпантини, направени от тръба с диаметър 3/4 инч...в котелът има достатъчно налягане за задвижване на малката парна машина, която задвижва вентилатора, а отделяната пара се използва за загряване на една от серпантините."
През 1855 г. генерал Монтгомъри Мейгс планира много по-голяма система за крилата на Камарата на представителите и на Сената в Капитолия. "Препоръчаната и приложена система е тази с принудителна циркулация на въздуха, като влизащият отвън въздух е задвижван от два големи центробежни вентилатора, единият с диаметър 16 фута, а другия 12 фута, като задвижващата мощност идва от вертикални (парни) машини, чиито колянови валове са свързани с основната ос на вентилаторите. Тези изградени вентилатори...се състоят от кръгли железни дискове...като на периферията на едната от страните им са закрепени с болтове чугунени четиристранни перки. Тези перки са извити и поставени в крива с формата на логаритмична спирала от 45 градуса. Вентилаторите са обградени с пръстен от тухли..."
Най-ранните вентилаторни системи биват конструирани изцяло на място. Но скоро става ясно, че тук има възможност за промишлено производство. През 1869 г. производителят на обувки Бенджамин Ф. Стюртевант патентова комбинирано устройство, състоящо се от вентилатор и топлообменник, служещо за охлаждане или отопляване. Скоро след това той основава фирма за производство и продажба на вентилатори и отоплителни системи. Скоро биват основани и други такива фирми, като Buffalo Forge и American Blower.
Когато настъпва последното десетилетие на 19-и век методът, при който се използва вентилатора за продухване на въздух над повърхност, нагрята посредством пара или вода, и след това разнасяне на въздуха до помещенията в големи сгради, е вече добре установен. Този род системи с вдухване на горещ въздух лесно покриват нуждите както от вентилация, така и от отопляване.
Към 1900 г. тези системи вече са станали доста сложни и някои от тях дори включват термостати и управление по зони. Системата, използваща нагнетателна камера, може да предоставя и охлаждане, ако има допълнителни серпантини, охлаждани през лятото посредством размразена солена вода. Тези системи, използващи вдухване на горещ въздух, също така към последното десетилетие на 19-и век вече биват оборудвани с въздухоочистители, служещи и за овлажняване на въздуха.
Популярността на системите с вдухване на горещ въздух стимулира производителите на радиатори да разработят чугунени топлообменници с увеличена повърхност, които да са способни да заменят редиците от тръби, използвани дотогава. Най-успешният от тях е Vento, който има чугунени ребра, разработен е от Джон Спиър през 1903 г, и се продава и произвежда от фирмата American Radiator.
Лорънс Сул, който е колега на Спиър, подобрява тази идея със своята отоплителна повърхност наречена Aerofin, която дебютира на пазара в началото на 20-те години на 20-и век. Aerofin използва спираловидно извити листове мед за направата на лек топлообменник с перки. Той бързо измества устройствата, направени от чугун.

Термостати
Широкото използване на различни видове системи за комфортно отопление през втората част на 19-и век дава стимул за създаване на ефективни методи за управление на системите в зависимост от необходимостта. Има спорадични опити преди този период, но повечето от тях се фокусират на прекия контрол на тягата на огъня.
Тези схеми често са сложни за настройка, ако въобще позволяват настройка. Освен това са неудобни, понеже изискват ползвателят да отиде до мястото, където се намира отоплителното устройство. Повечето системи за отопление просто са разчитали на това инженера, отговарящ за сградата, или собственикът ѝ, да нагласят ръчно тягата, темпото на горене, вентилите и регулаторните клапани.
Модерното управление с термостати бива изобретено от няколко различни изобретателя по приблизително едно и също време. Андрю Юр изобретява биметалния термостат в Англия. Той получава британски патент през 1830 г., но устройството му не се използва много. Бързото развитие и използване на централното отопление в САЩ е стимула, който води до това, че няколко различни души в страната изобретяват методи за управление чрез термостат през последните десетилетия на 19-и век.
Професор Уорън Джонсън е преподавател в колеж в щата Уисконсин, в който единственият начин за контрол на температурата е да се каже на чистача да отиде в мазето и пренастрои парните вентили. През 1873 г. Джонсън разработва електрическа система за сигнализация, чрез която се подава сигнал на чистача когато има нужда от пренастройка на отоплението. Джонсън продължава да експериментира и през 1885 г. патентова термостат, който използва сгъстен въздух за задвижване на парни вентили. След това основава компанията Johnson Electric Service с цел да произвежда и монтира своята система. По-късно, и по точно през 1905 г., Джонсън изобретява и регулатор на влажността, предназначен за управление на влажността на въздуха в сградите
Фирмата съществува и до днес под името Johnson Controls.
Албърт Булц, партньор в фирмата "Ръчни гранати-пожарогасители Менделхол (Mendenhall Hand Grenade Fire Extinguisher)" (ръчните гранати-пожарогасители са били контейнери от тънко стъкло, съдържащи тетрахлорметан, които са се пръсвали при хвърляне в огън - тетрахлорметанът е действал като днешните халони и е угасял огъня) патентова регулиращ клапан, управляван от термостат, през 1886 г. Термостатът на Бац е електрически и използва напрежението от батерия за активиране на пружинно задвижващо устройство, което управлява регулиращ клапан в котела или пещта.
Фирмата Butz Thermoelectric Regulator от Минеаполис, щата Минесота, започва да произвежда и продава изобретението, но собствениците на домове купуват доста малко бройки от него. Фирмата преминава през няколко смени на името си и в крайна сметка става Minneapolis Heat Regulator. След Първата световна война фирмата се концентрира на системи за управление на нафтени горелки и през 1927 г. се слива с Honeywell Heating Specialties и така се формира Minneapolis-Honeywell Regulator, позната днес под името Honeywell Inc.
През 1887 г. Уилям Пауърс се е отнесъл в размишления по време на скучна неделна проповед в църква, когато му хрумва, че налягането на парата може да се използва за манипулация на регулиращи клапани на пещ. През 1890 г. той основава фирмата Powers Regulator в Чикаго, щата Илинойс, чиято дейност е да е произвежда и да извършва експерименти с термостатни управления. (По ирония на съдбата първата инсталация е била в църква, където термостатът се използва за контролиране на смесителни регулиращи клапани в система за отопление с нагнетателна камера.)
Първите термостати, произведени от фирмата Powers, са с диаметър около 15 инча и направени от чист месинг и с орнаменти по тях. Пауърс съсредоточава своите усилия в насока големи отоплителни системи, и неговата система е използвана в множество известни сгради, включително в небостъргачите Крайслер Билдинг и Емпайър Стейт Билдинг.
Автоматичните управления Powers сега се предлагат от Siemens Building Technologies.

Автоматично отопляване
Преди Първата световна война повечето собственици на домове имат ръчно запалвани печки на въглища. Затова им се налага да слизат в избата и да понасят неудобства като пренасяне на въглищата с лопата, почистване на саждите и това, че единственият метод за температурен контрол е метода на Нагласьов.
Макар че контролираните от термостат регулатори на тягата са се предлагали на пазара от няколко десетилетия, към този момент те почти не се използват в домовете.
Автоматичното включване на отоплителните уреди е възпрепятствано от липсата на широка достъпност на електричеството и на надеждни електрически двигатели. Когато се появяват тези двигатели, на изобретателите се налага да открият как да ги използват за включването на отоплителни системи. Също така те е трябвало да разработят контролни механизми, които да позволяват на термостатите директно да управляват оборудването.
Разработките и проучванията в тази област започват след 1900 г. и количеството им се увеличава постепенно през следващите две десетилетия. Недостигът на въглища и правителствената инициатива за спестяване на енергия през Първата световна война дават стимул на развитието на автоматичните системи.
Собствениците на домове по това време са свикнали да оставят огъня, поддържан от въглища, да тлее през нощта и рано сутрин да засилят огъня с добавяне на въглища и след това да чакат обемистите отоплителни системи да реагират. Количеството въглища, които използват за това, се определя с гадаене и на база опит, но очевидно този метод води до излишни разхищения. Първото електрическо устройство за подаване на въглища, способно да бъде управлявано с термостат, се появява на пазара през 1912 г., а към 1920 г. много производители вече продават такива автоматични системи за въглища.
Увеличава се търсенето на термостатите, автоматично свалящи температурата през нощта. През 1905 г. фирмата Jewell Thermostat създава такъв термостат, който използва часовник с пружина. Продажбите на тези устройства отбелязват голям растеж по време на войната.
"Понеделниците без въглища" биват въведени през 1917 г., което стимулира използването на нафта и газ. Някъде между 1905 и 1908 г. в Калифорния Милтън Феслер изобретява нафтова горелка за жилища. Преди войната в САЩ съществуват няколко производителя на нафтови горелки за използване в домове; Underwriters Laboratories получава удостоверение за нафтова горелка през 1912 г.
Първата нафтова горелка с електрическо запалване посредством високо напрежение, наречена Electrol, е представена през 1918 г. Към средата на 20-те години на 20-и век пазарът на нафтови горелки за жилища отбелязва огромен растеж. През 1924 г, Honeywell започва да продава първите управляващи устройства, предназначени единствено за нафтови горелки.
Отопляването с газ също отбелязва напредък. През 1805 г. Фредерик Албърт Уинслоу е осмян в Лондон, когато предлага да се използва газ не само за осветление, но и за отопление, и едва през 1840 г. в САЩ започват първите опити за отопляване с газ. Тези опити са спорадични и основно в западните щати, но липсва реален стимул за това до момента, в който фирмите, предоставящи газ по домовете, не започват да изпитват сериозни затруднения с приходите поради навлизането на електрическото осветление след 1880 г.
Те се стремят да открият начин да увеличат потреблението на газ и започват разработки в областта на отопляването с газ. През 1891 г. фирмата Ohio Gas Light експериментално монтира системи за отопление с газ в 50 жилища. След 1900 г. някои производители на котли и пещи добавят продукти, използващи за гориво газ, към своя асортимент, но този вид устройства стават популярни чак след края на Първата световна война.
По това време вече са разработени електрически газови вентили, което позволява отоплителната система да се управлява лесно чрез термостат. Необходимостта от унифицирано изпитване на продуктите води до създаване на изпитателната лаборатория A.G.A. Testing Laboratory в Кливланд, щата Охайо, от Американската газова асоциация (American Gas Association) през 1925 г.
В началото използването на природен газ е ограничено поради проблеми с кондензацията в димоотводите. Това явление за пръв път е отбелязано в браншовата литература още през 1901 г. и кондензацията е толкова често срещана по това време, че след като в Бъфало, щата Ню Йорк, биват монтирани редица газови инсталации, в местните медии е отбелязано, че "почти всеки е сложил желязна тръба в своя комин, през която да се оттича водата". През 20-те години на 20-и век вече е постигнато по-добро разбиране как да се прави дизайна на устройства, използващи за гориво газ.

Модерно отопляване за модерен свят
Към средата на 20-те години на 20-и век вече може спокойно да кажем, че отоплението е отбелязало такъв напредък, че е демокрация в чист вид: всеки има право да участва. Отоплителните устройства и системи по това време са станали сравнително евтини и почти напълно надеждни. Тяхната ефективност е отбелязала значително подобрение.
Вече човек може да не ходи в мазето в продължение на седмици, а за получаването на безопасна и ефективна топлина е достатъчно да настрои най-близкия термостат. След този период отоплителният бранш напредва с още по-изумително темпо и в резултат нашите предшественици биха били изумени, ако можеха да видят какво е постигнато.
Към 1926 г., годината, през която започва да се издава вестник "Новини за електрическите хладилници (The Electric Refrigeration News)", отопляването вече е еволюирало от лагерния огън до нещо толкова тихо, автоматизирано и надеждно, че ние просто го приемаме за даденост - ние просто "пускаме отоплението". Нашата индустрия успя да преобразува отоплителните уреди и съоръжения в т. нар. от Уолтър Бърнан "обществени машини".
Ние, които проектираме, произвеждаме, монтираме и извършваме маркетинг и сервизно обслужване на отоплителни системи, сме наследници на традиция, която обслужва една от най-важните нужди на обществото. Този преглед на нашето гордо минало може само да ни вдъхнови да продължаваме да работим все така добре!
Наненгаст е инженер-консултант от Сидни, щата Охайо, който проучва историята на отоплението, вентилацията, хладилните технологии и климатизацията от 30 години насам. Той е бивш председател на Американското общество на инженерите в областта на отоплението, вентилацията, хладилните технологии и климатизацията (ASHRAE) и съавтор на книгата "Топлина и хлад: Овладяването на вътрешното пространство, избрана история на отопляването, вентилацията, хладилните технологии и климатизацията (Heat & Cold: Mastering the Great Indoors, a Selective History of Heating, Ventilation, Refrigeration and Air Conditioning)", публикувана от ASHRAE по случай неговия стогодишен юбилей през 1995 г.




Водните отоплителни системи
 Водните отоплителни системи са отоплителни системи с гореща вода, които използват вода за пренасянето и разпространението на топлината до отделните стаи и пространства в рамките на дадена структура. Водните отоплителни системи са базирани или на принципа на гравитационния поток, или на принудителна циркулация. Водното отопляване или отопляването с принудителна циркулация на гореща вода е широко използвано в жилищни и бизнес сгради.
В типичната система за отопляване чрез гореща вода водата се нагрява в котел и циркулира посредством тръби до радиатори, разположени в отделните стаи. Източникът на енергията, използвана за нагряването на водата, може да са дърва, въглища, пелети, ток, газ или нафта, в зависимост от вида на отоплителното устройство.
Водното отопление е подходящо за равномерно отопляване на цялата къща, включително и на многоетажни жилища. Често то може да се използва и за стопляне на топлата вода на домакинството.
Повишаването на температурата на водата изразходва много топлина и поради това горещата вода носи голямо количество топлинна енергия. Чрез топлоизолирани тръби за транспортиране на горещата вода може да бъде пренесено сравнително лесно значително количество топлина от един източник до други локации в рамките на цялата къща.
Компоненти
Водната отоплителна система има 3 основни компонента:
• източник на топлина, който е разположен на удобно място (различно от мястото, където има нужда от топлината)
• система за разпределение на горещата вода, която пренася и разпределя топлината
• средство за отделяне на топлината където е нужно.
Отопление
Източникът на топлина обикновено се нарича котел.
Разпределение
След като водата бъде нагрята, тя трябва да бъде пренесена до местата, където има нужда от топлина. Това става посредством система от топлоизолирани тръби и свързаните с тях контролни вентили и помпи; тръбите свързват котела с подподова плоча или с отделни радиатори.
Отделяне
Има две главни системи за отделяне на топлината в къщата: подово отопление и радиатори.
.
Радиаторите обикновено са монтирани в близост до стена, като има оставено празно място зад тях, за да може въздухът да циркулира. Радиаторите могат да бъдат поставяни из цялата къща и във всяка стая да се сложат такива с подходящ размер за нея. Предлагат се радиатори с най-различни размери и форми. Повечето радиатори имат регулиращи вентили, позволяващи индивидуален контрол на температурата във всяка стая.
Използването на панелни отоплителни тела означава, че няма вентилатори, които да раздухват прах из къщата. Те са относително бърз начин за затопляне, не изискват много поддръжка и са доста добре изпитани, понеже се използват в други страни от около 100 години.




История на климатизацията
 В историята е имало множество опити да се измислят начини за избягване на жегата и да се създаде усещане за хладност през горещите летни месеци. Като се започне от най-простото нещо - сянката, и се стигне до архитектура, имаща за цел да се възползва от естествената вентилация - човешката история е пълна с методи за облекчаване на неудобството от жегата. Но едва през последните 100 години хората успяха да измислят машини, които им позволяват повече от това само да се възползват от обкръжаващата ги среда за облекчаване на неудобството от жегата. В наши дни хората създават изкуствен климат, който им помага да се чувстват комфортно.
Първият апарат за охлаждане, за който има данни, е създаден от американския лекар Джон Гори от Апалачикола, щата Флорида. През 30-те години на 19-и век д-р Гори създава машина, която представлява вентилатор, духащ въздух през контейнер с лед, и така охлаждащ стаите в болница.
А през 1881 г. докато президентът на САЩ Джеймс Гарфийлд е на смъртното си легло група от морски инженери създава машина, която духа въздух през парче плат, напоено с вода от разтопен лед. Устройството е било способно да намали температурата в стаята с 11 градуса, но пък изразходва 220 тона лед за само два месеца.
През последните години от 19-и век "произведеният въздух", както е бил наричан първоначално, е само метод за контролиране на влажността на въздуха в фабрики, например за текстилни изделия, за да се постигне по-високо ниво на производителност. По-късно са били създадени охладителни станции, от които се помпа студен въздух към съседните сгради, а там този въздух се използва за предотвратяване на развалянето на храна, за охлаждане на бира и други напитки, и за съхраняване на важни документи.
Уилис Кериър - Уилис Кериър е машинен инженер от Бъфало, щата Ню Йорк. През 1902 г. той проектира пулверизаторна система за контролиране на температурата и влажността, както и система, предназначена за офиси, апартаменти, хотели и болници. Много хора го наричат бащата на климатизацията, защото неговите компании стават нарицателни за най-високо качество в тази област. Той конструира своето "Устройство за третиране на въздуха", в което изстудени охладителни намотки се използват за охлаждане на въздуха и намаляване на влажността му до 55%.
Устройството е било способно дори до изменя нивото на влажност и да го поддържа на желаното ниво и по този начин е бил създаден първия модерен климатик. Идеята хрумва на Кериър докато чака влака една мъглива вечер. През времето до пристигането на влака Кериър осъзнава много неща за връзката между температура, влажност и точката на оросяване. Първите климатици са много големи, много скъпи и изключително опасни, защото амонякът, използван за охлаждащ агент, е силно отровен.
Също през 1902 г. Нюйоркската фондова борса е оборудвана с централизирана система за отопление и охлаждане от Алфред Волф, инженер от Хобокън, щата Ню Джърси. Той подобрява дизайна, прилаган в текстилните предприятия, и го адаптира за други сгради, което води до революция в използването на технологията.
Технологичните индустрии биват революционизирани, защото вече има начин да се контролира температурата и нивото на влажност по време и след производството на техните продукти. Това е от голяма полза за много индустрии, включително филмовата, месната, тютюневата, фармацевтичната и други.
През 1911 г. Уилис Кериър представя пред Американското общество на машинните инженери "Рационалната психометрична формула", която се използва и до днес от климатизационната индустрия.
Световното изложение в Сейнт Луис, чието начало е през 1904 г., представя на почти 20 милиона изумени посетители модерното чудо, наречено "произведен въздух".
След като биват представени пред обществеността, климатиците започват да се монтират в промишлени сгради като печатници, фармацевтични фабрики, текстилни предприятия, и в някои болници. Първият случай на климатик, монтиран в жилище, е в Минеаполис през 1914 г. Той е бил собственост на Чарлз Гейтс, синът на прословутия комарджия Джон Гейтс, известен с прякора "Залагащият по милион".
От 1917 до 1930 г. индустрията се концентрира основно на киносалоните, които дават на средностатистическия гражданин неговия първи допир с климатик. Първият киносалон, в който се използва технология за охлаждане, е "Ню Емпайър Тиатър" в Монтгомъри, щата Алабама, през 1917 г. През същата година бива построен и "Сентрал Парк Тиатър" в Чикаго, който е проектиран да използва тази технология. Тя бързо става изключително популярна и води до огромно увеличение в посещаемостта през летните месеци.
През 1922 г. Уилис Кериър прави две изключително важни подобрения в технологията. Първо, той замества токсичният охлаждащ агент амоняк с далеч по-безопасния дихлоретилен или C2H2Cl2). Второ, той намалява много значително размера на климатиците. В резултат на това климатици започват да се монтират на места като универсални магазини, офис сгради, железопътни вагони и други малки сгради.
През 1924 г. три центробежни чилъра са монтирани в универсалния магазин J. L. Hudson в Детройт, щата Мичиган. Пазаруващите в климатизирания магазин остават много доволни и заинтригувани и климатизацията става маркетингов инструмент за много продаващи на дребно фирми. Между 1928 и 1930 г. сградите на Камара на представителите, Сената, Изпълнителното Бюро и Министерство на търговията на САЩ, както и Белият дом, са оборудвани с климатици, а същото се прави и с много други важни сгради из цялата страна.
Великата депресия забавя използването на климатиците за жилищни цели и в по-малките фирми. Посетителите на Световното изложение през 1939 г. могат да разгледат иглуто на Уилис Кериър и така да надзърнат в бъдещето на климатизацията, но преди то да бъде осъществено, започва Втората световна война.
По време на нея много производители преобразуват своето производство и започнат да произвеждат за военни цели. Някои от чилърите са махнати от универсални магазини и монтирани в заводи, произвеждащи военна продукция, а след войната са върнати на старите си места.
Произведени са хиляди големи хладилни камери за флота на САЩ, който ги използва за съхраняване на храни и други развалящи се продукти. Произвеждат се и специални преносими климатици за използване в самолети, които действат в горещ климат. От всички производители на климатици този с най-голям принос за успеха във войната най-вероятно е Уилис Кериър. Той проектира система за Националната съвещателна комисия по авиация на САЩ, която симулира условията в студените атмосферни слоеве на голяма височина.
Тази система се използва за изпитване на самолети, нещо, което до този момент се счита за невъзможно от повечето специалисти. Кериър получава наградата "Е" на Армията и Флота на САЩ за голям принос към производството шест пъти, нещо, с което само 13 други фирми могат да се похвалят.
След войната производството е пренасочено обратно към старите си граждански цели, а икономиката на САЩ е в отлично състояние. Американците започват да купуват климатици за своите домове и да се наслаждават на това, което дотогава са изпитвали само извън домовете си.
Така започва тенденцията за осигуряване на климатизиран комфорт в домовете на средностатистическите американци. Климатиците за дома бързо стават много популярни и през 1946 г. биват произведени 30000 от тях. По това време търсенето е много по-голямо от предлагането. През 1948 г. тази цифра нараства на 74000. През 1950 г. обстойно научно изследване демонстрира, че семействата, живеещи в домове с климатик, спят по-дълго през лятото, имат повече свободно време и се наслаждават на храната си повече, отколкото семействата, живеещи в домове без климатик. През 1953 г. биват продадени над 1 милион климатика, като търсенето продължава да е много по-голямо от предлагането.
След Втората световна война системите за климатизация, проектирани за търговски сгради, позволяват изграждането на небостъргачи и други неконвенционални структури и дават на архитектите свободата да строят както и където искат, което води до революция в строителството. Климатизацията преобразява и жилищните сгради, особено в южните щати от САЩ. Къщите в стил ранчо започват да изместват традиционни къщи във викториански стил с веранди около тях и специални коридори за въздушните течения. Таваните стават по-ниски - преди традиционно са били на височина 3-3,5 метра и дори повече, но биват свалени на височина от 2,4 метра. Прозорците стават по-малки, а верандите, предназначени за спални през лятото, биват премахнати или преобразувани в зимни градини.
През 1957 г. за първи път започва продажбата на ротационни компресори, което позволява направата на по-малки, по-тихи и по-ефикасни климатици от тези, в които има използвания дотогава бутален компресор.
През 1969 г. хладилните технологии помагат за извършването на експедицията до Луната. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се разхождат на повърхността на Луната в скафандри с охладителни системи, които ги защитават от екстремните условия в космическото пространство.
През 1987 г. е подписан Протоколът от Монреал от страните-членки на ООН, който има за цел да защитава озоновия слой на Земята. Този протокол създава механизми за сътрудничество между държавите, имащи за цел постепенно да се намали и в бъдеще спре употребата на вещества, намаляващи количеството озон в стратосферата, като например хлорфлуоровъглеводордните (CFC) хладилни агенти, използвани в огромен брой хладилни и климатични системи.
В отрасъла продължават да се извършват подобрения. В момента най-модни са високоефективните климатици, опазващи околната среда. Климатизацията започва като куриоз, след това става средство за подпомагане на индустриалното производство, а в крайна сметка става необходима част от почти всяка човешка дейност. Благодарение на климатиците е намаляла смъртността, а икономическата активност през летните месеци се е увеличила значително.
Условията на труд са отбелязали значително подобрение, а това е довело до голямо увеличение на продуктивността и задоволството на работниците. Друг резултат от развитието на климатизацията е увеличаването на миграцията към южните щати на САЩ, което създава огромни градове и предградия на места, където преди е имало малки и задъхващи се от жега градове, намиращи се в застой. Хладилните технологии са били от голяма полза на изследването на Космоса - те са имали ключова роля както при разходките на повърхността на Луната, а космическата станция Мир притежава изключително сложна охлаждаща система. Хладилните технологии са предоставили на човека възможности, за които дотогава той само е мечтаел.




Предимства на водните отоплителни системи
 Ако обмисляте дали да закупите система за водно отопление за вашия дом или бизнес, трябва да знаете защо водното отопление е най-удобния и икономически ефективен избор за отоплението ви. Водното отопление е не само гъвкаво, удобно и икономично, но може и да се пасне на и да се сложи в почти всеки вид жилище.
Системата за водно отопление има много предимства, които ще разгледаме в тази статия.




Комфорт, комфорт, комфорт.
Няма друг вид отопление, което да дава толкова комфорт като водното. Когато избирате отоплителна система за вашия дом, комфортът трябва да е най-важния фактор. Все пак става въпрос не само за вашия комфорт, но и за комфорта на вашите любими хора и на вашите приятели. Вашата система за водно отопление ще ви предостави съвсем нова перспектива, докато дефинирате комфорта във вашия дом.
Средностатистическият собственик на сграда не се замисля много за последиците от избора му на отоплителна система. Много от тях считат тези системи за необходима, но скучна част от сградата. Когато се орязват строителните бюджети, често се правят компромиси по отношение на отоплителната система за да се спестят пари за други, по-впечатляващи удобства и екстри.
Поддържането на комфорт не става с доставяне на топлина до тялото. Всъщност то се постига чрез контролиране на това как тялото губи топлина. Когато условията в помещението позволяват на топлината да напуска тялото на даден човек със същата скорост, с която тя се създава, тогава този човек се чувства комфортно. Ако топлината се отделя по-бързо или по-бавно, отколкото се създава, се чувства дискомфорт в някаква степен.
Вътрешната среда в дадено помещение значително въздейства на процесите, чрез които тялото губи топлина. Например повечето хора няма да се чувстват комфортно в стая, в която има множество студени повърхности, като например големи прозорци, дори ако температурата на въздуха в стаята е 21 ºC. За да бъде оптимален комфорта, вътрешната среда в помещението трябва да предоставя точния баланс между температурата на въздуха, средната температура на повърхностите, и относителната влажност на въздуха, за да е в хармония с различните процеси, посредством които тялото отделя топлина.
Правилно проектираните системи за водно отопление контролират както температурата на въздуха, така и на повърхностите в стаите, за да поддържат оптимален контрол. Водните излъчватели на топлина, като например подовете или тавани, в които има системи за лъчисто отопление, повишават средната температура на повърхностите в стаите. Понеже човешкото тяло е особено чувствително на загубата на лъчиста топлина, тези излъчватели на топлина чувствително подобряват комфорта. В сградите с водно отопление е и по-лесно да се поддържат нива на влажност на въздуха, даващи комфорт на обитателите.
Ето няколко от тези предимства:
Топлината се разпределя равномерно из целия дом и така студените места биват почти изцяло премахнати.
Чист въздух. Ако се отоплявате с климатици, може би вече знаете, че дори и след профилактика климатиците замърсяват въздуха в помещението, защото при профилактика се почиства само най-горният слой от топлообменника на климатиците.
Естествена влажност на въздуха в помещенията. Климатиците, а и всички отоплители с вентилатор, изсушават въздуха в помещенията много повече от радиаторите или водното подово отопление.

Водното отопление предоставя топлина по същия начин като природата - чрез естествена конвекция и излъчване. То не изсушава въздуха поради създавани на неприятни течения и не създава влажност, твърде горещи зони или шум. То е форма на отопление, при която не се създава никакъв прах или алергени, което го прави идеално за хора, страдащи от заболявания като астма.
Надеждно
Запечатаната водна система съдържа много малко движещи се части. Ако се използват качествени компоненти и монтажът бъде извършен от експерти, системата следва да не се нуждае от поддръжка в продължение на години, понеже има много малко неща, които могат да се повредят. Системата се монтира веднъж и след това не изисква да ѝ се отделя още време.
Ефективност:
С оглед на постоянно растящите цени на енергията и все по-голямото търсене на отоплителни опции, които са по-добри по отношение на опазването на околната среда, енергийната ефективност трябва да е приоритет за собствениците на домове. Намалената консумация на енергия не само се отразява добре на околната среда, но и ви дава директна полза поради спестените пари от намалените разходи за отопление.
Отоплявани с гореща вода поставки за кърпи
Освен че са луксозна добавка към вашата баня, отопляваните поставки за кърпи правят така, че кърпите остава сухи, тоест те са по-хигиенични за по-дълго време, и изискват по-малко пране и сушене, което има позитивно влияние на околната среда.
Водните системи са тихи
Отоплителните системи за локално парно са безшумни, защото за разлика от климатиците, при тях няма вентилатор и няма шумове от спирането и пускането на климатика.
Водните системи са по-издържливи
Една чугунена водна система обикновено има експлоатационен живот от 25 и повече години, както поради използвания материал, така и заради малкия брой движещи се части. Ако трябва отново да ги сравним с добре познатите ни климатици, те често се развалят, особено след като им изтече гаранционния период.
Множество опции по отношение на монтирането:
Множество опции по отношение на монтирането на водно отопление позволяват на собствениците на жилища да проектират система, която да е специално направена да отговаря на техните индивидуални нужди.
Множество опции по отношение на дизайна
Водното отопление предлага почти неограничени възможности за задоволяване на нуждите по отношение на комфорта, използването, естетическите вкусове и бюджетните ограничения за почти всяка сграда. Една и съща система може да предоставя отопляване на помещенията, битова топла вода и специализирани функции като отопляване на плувни басейни. Системите от този вид намаляват разходите за монтиране понеже се елиминират еднаквите излишни компоненти като повече от един източник на топлина, системи за изхвърляне на отработените газове, електрическо окабеляване и компоненти за подаване на гориво.
Както виждате, модерното водно отопление има много предимства. Подходящите дизайни могат да ви помогнат да максимизирате тези предимства посредством проектиране на система, която да отговаря идеално на нуждите на вашата сграда.





Водното подово отопление
 С появата на общественото водоснабдяване през 19-и век възниква и нов вид система за лъчисто отопление: повърхности в сградите биват нагрявани посредством гореща вода, циркулиращи в метални тръби. Тези системи обикновено са известни под името "подово отопление", но ние предпочитаме термина "термично активни повърхности в сгради", защото технологията може да се прилага и върху стени или тавани.
Разбира се, отопляването на повърхности в сгради е практика, възникнала далеч преди 19-и век. Древните римляни са отоплявали своите обществени бани и големи вили с хипокаусти, които са системи за парно отопление, разнасящи топлината, генерирана от огън под пода, в тръби за пушека, монтирани в подовете и (понякога) стените. Но понеже водата има висок специфичен топлинен капацитет тя е по-добра среда за пренасяна на топлина от пушека. Тръбите за водата могат да бъдат много по-малки по размер от тръбите за пушека, а рискът от пожар е много по-малък. В наши дни за пренасянето на топлата (и студената) вода могат да се използват както медни тръби, така и тръби от полиетилен.
Системите за лъчисто отопление се считат от много хора за най-висшата форма на комфортно отопление. Освен общите предимства на хидроничното отопление, подовото отопление има предимства, които го правят по-добро от почти всяка друга система. Всяко от тези предимства може да се окаже ключовото, което убеждава взискателния клиент да монтира система за лъчисто отопление. Представяме ви резюме на тези ключови предимства.
Топлинен комфорт: Сградите, в които са монтирани системи за лъчисто отопление, имат вътрешна среда, който е много благоприятна за топлинния комфорт на хората. За разлика от много системи, които затоплят въздуха директно, лъчистото подово отопление плавно затопля повърхностите на обекти в стаята, както и самия въздух. Топлите повърхности значително намаляват темпото на загуба на топлина от страна на обитателите на стаята, което позволява на повечето от тях да се чувстват комфортно при стайни температури от 2 до 3 градуса Целзий по-ниски, отколкото при другите методи за отопление.
Температурата на въздуха на нивото на пода е малко по-висока, отколкото средната температура в стаята. Това значително намалява темпото на загуба на топлина от краката и стъпалата. На около метър над пода температурата започва да се понижава. Повечето хора се чувстват по-свежи при малко по-ниска температура на въздуха на нивото на главата. Най-ниските температури на въздуха в стаята обикновено се получават точно под тавана. Резултатът е намаляване на загубата на топлина през изолацията на тавана и оттам по-малки разходи за отопление.
Система, която не се забелязва: Повечето хора са наясно, че практически всяка обитавана сграда се нуждае от отоплителна система. Но на много малко хора им е приятно да виждат устройствата, излъчващи топлина, които са необходима част от тази система. Фактът, че тези устройства, излъчващи топлина, често ограничават опциите за поставяне на мебели, ги прави още по-натрапчиви. При системата за лъчисто отопление повърхността на пода е устройството, излъчващо топлина. Не е необходимо да се нарушава естетическия вид на помещението или да се ограничават опциите за поставяне на мебели. Това е система, която ви дава вътрешна среда, която е топлинно луксозна и в същото време естетически издържана.
Тиха система: Едно от предимствата на системата за лъчисто отопление е нейната способност да предоставя топлина без да издава шум. Правилно проектираната система за лъчисто отопление е изключително тиха. Често котелът е единственият компонент, който издава доловим от човек звук, а ток обикновено се намира в котелното помещение, което е далеч от обитаваните помещения.
Чиста система: Един от най-големите недостатъците на системите за въздушно отопление е това, че те често разнасят прах, неприятни миризми и бактерии из къщата. За разлика от системите, при които се движи въздуха из цялата къща, лъчистото подово отопление създава много лека (неосезаема) циркулация на въздуха в стаята. Много хора, които страдат от алергии, са установили, че лъчистото отопление не засилва симптомите им за разлика от системите за въздушно отопление.
Устойчива система: Една система за лъчисто подово отопление, използваща бетонна плоча, е почти толкова неразрушима като самата плоча. Животът на тръбите положени в замаската Ви е 50 до 70 години. Това е идеалния начин да отоплявате дома си.
Система, която намалява използването на гориво: Системите за лъчисто отопление са с доказано по-малка консумация на енергия в сравнение с другите форми на отопление, като това важи както за жилищни сгради, така и за търговски или промишлени обекти. Това намаляване на консумацията се дължи на няколко фактора, например способността да се поддържа приемливо ниво на комфорт при по-ниски температури, по-малката стратификация на въздуха, както и способността да действа при по-ниски температури на водата. Количеството спестена енергия варира в зависимост от сградата. Въпреки че при някои проекти е постигнато спестяване на енергия от над 50%, по-консервативните оценки са, че то е от 10 до 20%. Имайки предвид, че разходите за енергия продължават да нарастват, способността да се намали консумацията на гориво ще става все по-важна при избора на системи за отопление. Системите за лъчисто отопление са способни да минимизират разходите за енергия като в същото време предоставят изключително ниво на комфорт. Те наистина са еталона, с който ще се сравняват всички други методи за отопление.

Научните изследвания показват, че когато се използват системи за лъчисто отопление хората се чувстват комфортно при температури, които са с 3-5 градуса Целзий по-ниски, отколкото при използването на конвективни системи.
Стратификацията на въздуха и загубата на топлина през тавана са значителен фактор при отоплението с конвективни системи.
При лъчистата енергия въздухът не пречи въобще на нейното пренасяне, което става пряко от по-топлите към по-студените обекти. При лъчистото подово отопление температурата варира само между 1 и 2 градуса Целзий между нивото на пода и на тавана, като пода е около 1 градус по-топъл от въздуха.
При системите за лъчисто отопление няма нужда от овлажняване на въздуха, понеже лъчистата топлина не променя съдържанието на влага във въздуха в жилището, което по принцип е достатъчно, ако въздухът не е бил изсушен с горене или поради увеличено навлизане на студен и сух въздух отвън.
Стъклото, особено стъклото с нисък коефициент на излъчване, отразява дълговълновото лъчение, излъчвано от лъчистите системи, предназначени за жилища. Този парников ефект помага да се задържи лъчистата енергия в отопляваното помещение, което намалява загубата на топлина.
Загубата на топлина от навлизането на въздух отвън е по-малка при лъчистото отопление. Навлизането и излизането на въздух в помещение се увеличават, когато разликата между температура в него и тази навън ((ΔT) се увеличава. Когато силно нагрятият въздух от традиционна печка или первазен конвектор протича по дължината на сравнително студените външни стени увеличената разлика в температурите води до т.нар. ефект на естествената тяга, при който се привлича студен въздух в къщата през всички процепи и отвори. При лъчистите системи въздухът се затопля само до температурата, на която е настроен термостата (която по принцип е и по-ниска), затова разликата с външната температура при външната стена е по-малка, което намалява навлизането на въздух отвън.
Когато се прилага при измерването на система за лъчисто отопление конвенционалният анализ на загубата на топлина често включва намаляване на стандартната температура, която е проектирано да се поддържа, от 21 °C на 18 °C, и се залага от 10% до 25% намаляване на навлизането на въздух отвън, излизането на топлия въздух, стратификацията и загубата на топлина през стъклото на прозорците. Ако приемем, че средната температура, която осигурява комфорт, при лъчисто отопление, е 18 °C, а през нощта системата е настроена да поддържа температура от 15 °C, то средният разход на енергия за сградата се очаква да е от 25% до 35% по-нисък, отколкото при конвективни системи.
Основният недостатък на системите за отопляване на повърхности от сградата е, че те изискват радикална реновация на сградата, понеже подът трябва да разбит и изграден наново и затова те обикновено се монтират в новостроящи се сгради. Друг недостатък е факта, че не можете да сложите естествен паркет за подова настилка тъй като той е добър изолатор, но затова пък можете да поставите ламиниран паркет, тъй като той има добра топлопроводимост и системата ще работи добре.

Но какво ще Ви струва този лукс ? Да си монтирате водно подово отопление не струва скъпо. При нас монтажът се извършва срещу 35 лв. за квадратен метър с включени всички нужни материали и монтаж, което е горе-долу, колкото да монтирате алуминиеви радиатори.
Водното подово отопление е без съмнение най-доброто решение за комфорта в дома Ви, така че кажете сбогом на студените крака и си осигурете най-доброто от отоплителните системи.




Термопомпите
 Честито, термопомпите вече не са лукс. Термопомпите които най-често монтираме са на цената на пелетен котел от средния клас и са с компресори Sanyo и управление Dixell и вършат перфектна работа дори и при – 20 градуса.
Термопомпата е най-съвременния, удобен и екологичен източник на топлина за дома Ви, позволява изграждане на всякакъв вид отоплителни системи включително и отоплителни системи с водно подово отопление. Обикновено те захранват радиатори или вентилаторни конвектори. По-икономични са от климатиците, но не изсушават въздуха като климатик. Всичко е напълно автоматизирано. Термопомпите работят както в режим на отопление така и в режим на охлаждане. Подгряват Ви водата в бойлера целогодишно с 4 пъти по-малко електроенергия от обикновен бойлер, лесни са за монтаж, добре се комбинират с котли на твърдо гориво и соларни инсталации и вече са на много ниски цени, честито !
Термопомпите работят най-ефективно и икономично в комбинация със система за водно подово отопление. Водното подово отопление не е скъпа инвестиция и струва горе-долу колкото система с алуминиеви радиатори, но има редица предимства. Водното подово отопление затопля краката, което подобрява кръвообръщението и стимулира метаболизма, изсушава въздуха в помещението по-малко дори и от радиатор, затопля и изсушава мокрите помещения и не Ви заема място, за разлика от радиаторите например. Комбинацията от термопомпа и система за водно подово отопление е най-доброто и икономично решение за комфорта в дома Ви.




Термпопомпите въздух- вода
 Термопомпите са енергийно ефективна алтернатива на котлите и климатиците. Също като вашия хладилник термопомпите използват електричество за пренасяне на топлината от студено място на топло място, което охлажда студеното място и затопля топлото място.
По време на отоплителния сезон темпопомпите пренасят топлина от студената околност на дома ви във вашата топла къща, а през сезона на охлаждане термопомпите пренасят топлина от вашата охладена къща към топлата околност на дома ви.
Най-често срещания тип термопомпа е термопомпата с източник въздух, която трансферира енергия между вашата къща и въздуха навън. Високоефективните термопомпи също така изсушават въздуха по-добре от стандартните климатици, което води до по-малко разход на енергия и по-комфортно охлаждане през летните месеци. Но в последните години технологията, използвана в термопомпите с източник въздух, напредна до такава степен, че тя вече предлага валидно решение за отопляване на помещения в по-студени региони.
Термопомпите са най-доброто решение за отопление и климатизация, защото са най-икономични, предлагат високо ниво на комфорт и са напълно автоматизирани.
Как работи термопомпата с източник въздух?
Термопомпата с източник въздух има три цикъла - цикъл на отопление, цикъл на охлаждане и цикъл на размразяване.
Цикъл на отопление
По време на отопляващия цикъл се взима топлина от въздуха извън сградата и се "напомпва" вътре в дома.
• Първо, течният хладилен агент преминава през разширителния вентил, който го превръща в смес от течност и газ под ниско налягане. След това отива във външния топлообменник, който действа като изпарител. Течният хладилен агент абсорбира топлина от въздуха извън сградата и завира, като така се превръща в пара с ниска температура.

• Тази пара преминава през четирипътния вентил и достига до колектора, който събира в себе си всичката останала течност преди парата да влезе в компресора. Парата бива компресирана, което намалява обема ѝ и повишава температурата ѝ.

• Накрая четирипътният вентил изпраща газа, който е вече горещ, във намиращия се вътре в сградата топлообменник, който е кондензатора. Топлината от горещия газ се прехвърля във водата вътре в сградата, което кара хладилния агент да кондензира и да стане течност. Тази течност се връща в разширителния вентил и цикълът се повтаря.
Цикъл на охлаждане
Цикълът, описан по-горе, се обръща за охлаждане на къщата по време на лятото. Устройството взима топлината от въздуха вътре в сградата и я отделя извън нея.
• Както при отопляващият цикъл, течният хладилен агент преминава през разширителния вентил, който го превръща в смес от течност и газ под ниско налягане. След това отива във вътрешния топлообменник, който действа като изпарител. Течният хладилен агент абсорбира топлина от водата в сградата и завира, като така се превръща в пара с ниска температура.

• Тази пара преминава през четирипътния вентил и достига до колектора, който събира в себе си всичката останала течност, и след това влиза в компресора. Парата бива компресирана, което намалява обема ѝ и повишава температурата ѝ.

• Накрая газът, който е вече горещ, преминава през четирипътния вентил и достига до външния топлообменник, който действа като кондензатор. Топлината от горещия газ се прехвърля във въздуха извън сградата, което кара хладилния агент да кондензира и да стане течност. Тази течност се връща в разширителния вентил и цикълът се повтаря.
По време на охлаждащия цикъл термопомпата също така изсушава въздуха в сградата. Влагата от въздуха, който преминава през вътрешния топлообменник на вентилаторните конвектори кондензира на повърхността на топлообменника и се събира в тавичка, поставена в долната част на топлообменника. Тръба за кондензиралата течност свързва тази тавичка с отточната тръба на къщата или излиза извън къщата.
Цикъл на размразяване
Ако температурата навън спадне до нива, близки до или под температурата на замръзване на водата, когато термопомпата работи в режим Отопление, влагата във въздуха, преминаващ през външния топлообменник ще се кондензира и ще замръзне върху него. Количеството натрупан скреж зависи от температурата навън и от влажността на въздуха.
Натрупването на скреж намалява ефективността на топлообменника, като намалява неговия капацитет да прехвърля топлина в хладилния агент. В даден момент скрежът трябва да бъде отстранен. За тази цел термопомпата ще превключи в режим Размразяване.
• Първо четирипътният вентил превключва устройството в режим Охлаждане. По този начин се изпраща горещ газ към външния топлообменник да разтопи скрежа. В същото време външният вентилатор, който обикновено духа студен въздух през топлообменника, се изключва, за да се намали количеството топлина нужно за разтапянето на скрежа.

Определянето на това кога устройството да премине в режим Размразяване става по един от следните два метода:
Системата за размразяване при необходимост следи въздушния поток, налягането на хладилния агент, температурата на въздуха или на топлообменника, както и разликата в налягането в различни точки от външния топлообменник, за да засече натрупването на скреж върху него.
Размразяването по времеви график или по температура се стартира и изключва от предварително настроен вътрешен таймер или от температурен датчик, разположен на външния топлообменник. Цикълът на размразяване се повтаря през определен период от време.
Части на системата
Освен вътрешния и външния топлообменник, четирипътния вентил, разширителния вентил, компресора и тръбите, в системата има и вентилатори, които духат въздух над топлообменниците, както и допълнителен източник на топлина.
Като резервен източник на енергия, в отоплителните системи с термопомпи може да се добави и котел на дърва, ток, пелети и др.
Видове термопомпи с източник въздух
Повечето термопомпи са сплит системи - т.е. те имат един топлообменник извън сградата и един вътре. При пакетните системи обикновени и двата топлообменника, както и вентилатора, се намират навън.
Основни предимства на термопомпите с източник въздух
• Ефективност
Термопомпите са най-евтиния източник на енергия за отоплението в дома ви, тъй като за всеки 1 kW консумирана енергия, получавате 3 kW или повече произведена енергия, в зависимост от възможностите на избраната от вас термопомпа.
• Спестяване на енергия
Възможно е да намалите разходите си за отопление с до 80% ако преминете от който и да е метод за отопляване с електричество на термопомпа с източник въздух. Реалните спестени разходи ще варират в зависимост от възможностите на термопомпата и ефективността на вашата настояща домашна отоплителна система. Термопомпите не само отопляват и охлаждат дома Ви, те могат да затоплят водата за санитарни нужди в бойлера ви, което води до икономии на електроенергия.
• Лесен монтаж
Термопомпите са по-лесни за монтиране от някои други видове системи за климатизация. Например за свързването на външното и вътрешното тяло обикновено се изисква само 6-сантиметрова дупка в стената за тръбното трасе, като разстоянието между вътрешната инсталация и външното тяло на термопомпите достига до 100 м. за някои модели.
• Гъвкавост по отношение на интериорния дизайн
В сравнение с други системи за монтиране термопомпите предлагат повече гъвкавост по отношение на интериорния дизайн. Могат да се монтират радиатори, лири за баня, водно подово отопление за отопление на обекта или вентилаторни конвектори за отопление и охлаждане, които могат да се монтират на тавана или да се окачат на стена. Предлагат се и подови модели. Вентилаторните конвектори предлагат и дистанционно като опция за улесняване на включването и изключването на системата , когато е окачена от тавана, или просто за удобство.
• Термопомпите с източник въздух генерират по-малко CO2 от конвенционалните отоплителни системи.
• Термопомпите изискват минимално количество поддръжка.
• Някои от тях могат да се използват за охлаждане през лятото.
Експлоатационни разходи
Енергийните разходи на една термопомпа може да се по-ниски дори от разходите за гориво на котел на дърва.
Очакван експлоатационен живот
Tермопомпите с източник въздух имат експлоатационен живот между 20 и 30 години. Компресорът е критичния компонент в системата.




Забавни факти относно отоплението и климатизацията
 Отопляването и охлаждането може да не изглеждат като забавни теми за разговор, но ако се задълбаете в тяхната история, може да откриете интересни факти, които дотогава са ви били неизвестни. Отопляване и охлаждане Обикновено те се считат единствено за това, което са, а именно отопляване и охлаждане, но след като прочетете тези забавни факти може да станете по-признателен за тези две системи. Понеже повечето от нас са свикнали постоянно да имат достъп до отопляване и охлаждане във всекидневния си живот ние сме склонни да пренебрегваме усилията и времето, които са били отделени за това те да достигнат днешното си състояние. И двете са оказали влияние на света и продължават да оказват влияние. След като научите тези факти вие ще се почувствате признателен, понеже животът преди появата на модерното отопляване и охлаждане не е бил лесен.
• Модерната климатизация е допринесла за увеличаването на средната продължителност на човешкия живот. Модерната климатизация е направила възможно да се направят нови открития в областта на медицинските технологии и да се създадат нови лекарства.
• Древните римляни са били първите, които са използвали отоплителна система. Тя се наричала хипокауст. Тя е пренасяла пещ топлина през подовете и стените на домовете на богатите римляни.
• Идеята за климатика хрумнала на Уилис Кериър по време на работата му в издателство. Горещото време причинявало нагъвания на хартията и разтичане на мастилото.

• В Америка ползват повече електричество за климатизация отколкото е потреблението на електроенергия на цяла Африка, и това количество е само за климатизация в САЩ.
• Климатизацията е изиграла важна роля за изобретяването на компютърните технологии.
• Първата автомобилна компания, която инсталира климатици в своите коли, е "Пакард".
• Децата са имали лятна ваканция поради липсата на климатици, но дори и след изобретяването на климатика училищата решават да продължат с тази практика. Фирмите също са преустановявали дейността си за два месеца.

• Що се отнася до естественото отопляване, природният газ в природата е без мирис. Причината за неприятната миризма, която има, е да може лесно да бъде засичан за по-голяма безопасност.
• Една от първите сгради, в която е инсталирана климатична инсталация, е тази на Нюйорксата фондова борса през 1903 г.

• В Америка ползват повече електричество за климатизация отколкото е потреблението на електроенергия на цяла Африка.
• В филма "Джуно" бащата на Джуно работи като техник на климатични системи, а в филма "Клуб Закуска" когато Бендър е задържан след часовете в училище за наказание той успява да избяга през вентилационна тръба на климатичната инсталация, която не може да издържи на тежестта на човек.

• Способността по-лесно да контролираме температурата промени начина, по който строим домове и сгради. След изобретяването на климатизацията стъклените небостъргачи изместват тухлените сгради.
• Научните изследвания показват, че климатизацията ни е кондиционирала да искаме още повече климатизация. Нашата способност да понасяме високи температури е намаляла от изобретяването на климатика.
• Един котел има дълъг експлоатационен живот. Те могат да изкарат от 15 до 40 години в зависимост от вида на котела.
• Температурата във вашата спалня може да повлияе на качеството на съня ви.
• Преди изобретяването на климатика хората са използвали парчета лед за охлаждане на хора и храни.
• И като споменахме охлаждането на храни, Джон Гори се счита за създателя на хладилните технологии. Той създава машина за лед, която е използвана да създава хладен въздух за пациентите.
• Природният газ първоначално е използван не за отопляване, а за осветление. Природният газ е използван за осветление както на сгради, така и на улици, през 19-и век.
Заключение
Това може да не е нещо, което сте смятали, че някога ще научите, но е полезно да научите за историята на отопляването и охлаждането, особено имайки предвид, че огромен процент от нас използват и двете често. Историята на дава някои забавни факти относно това как всеки от двата процеса е възникнал и как се е променял в течение на времето.
Днес все още се правят промени в тези изобретения, като например това, че тези системи стават все по-щадящи околната среда. В процеса на подобряването на климатичните системи и технологии е възможно да има промени и по отношение на поддръжката и Мониторинг на климатични системи им, но едно нещо винаги трябва да помните - грижете се за своите системи. Те са имали впечатляващо развитие.




Факти за слънчевата енергия
 Консумацията на невъзобновяеми енергийни източници като нефт, газ и въглища се увеличава със застрашително темпо. Най-накрая е дошло времето да се потърсят други, възобновяеми източници на енергия като слънчева, вятърна и геотермална енергия.
Въпреки че много страни вече са започнали да използват в значителна степен слънчевата енергия, дори и те трябва да направят още много, за да могат да усвоят тази енергия в степен, която да покрива техните ежедневни енергийни нужди. Ето няколко факта за слънчевата енергия, които ще ви помогнат да оцените потенциала ѝ да покрие световните енергийни нужди.
Какво представлява слънчевата енергия?
Това е енергията, излъчвана от Слънцето. Слънцето произвежда енергия от милиарди години насам. Тя е най-важният източник на енергия за живите същества. Слънчевата енергия е възобновяем енергиен източник за разлика от невъзобновяемите енергийни източници като например изкопаемите горива. Технологиите, свързани със слънчевата енергия (известни още и като соларни технологии), използват енергията на Слънцето за получаване на гореща вода, отопляване на домове и производство на електричество.
Основното предимство на слънчевата енергия е, че не създава никакви замърсяващи околната среда вещества и е един от най-чистите източници на енергия. Тя е възобновяем източник на енергия, чиито съоръжения не изискват много поддръжка и са лесни за монтиране. Единственото ограничение пред слънчевата енергия е, че не може да се използва през нощта и че количеството слънчева светлина, получавана на земната повърхност, зависи от мястото, часа от денонощието, кой ден от годината е, и климатичните условия.

По-долу са посочени 40 факта за слънчевата енергия
Факт 1: Слънчевата енергия е напълно безплатен източник на енергия и я има в изобилие. Въпреки че Слънцето се намира на 150 милиона километра от Земята, светлината изминава тази огромна дистанция за по-малко от 10 минути.
Факт 2: Слънчевата енергия, която се състои от лъчиста топлина и светлина, излъчвани от Слънцето, може да бъде използвана посредством няколко модерни технологии като фотоволтаични инсталации, соларно отопление, изкуствена фотосинтеза, соларна архитектура и соларна термална електроенергия.
Факт 3: Соларните технологии могат да се разделят на две групи - активни и пасивни. Фотоволтаичните панели и слънчевите колектори, които събират слънчева енергия, са примери за активни соларни технологии. Сред пасивните технологии се включва например строеж на стаи по начин, подобряващ въздушната циркулация и ориентирани така, че да използват по-добре слънчевата светлина.
Факт 4: Земята получава 174 петавата слънчева енергия в горните слоеве на атмосферата си. Около 30% от тези енергия се отразява обратно в космоса, а останалото се поглъща от океаните, облаците и континентите.
Факт 5: Водният кръговрат е важен резултат от изолацията на слънчевата енергия. Земята, океаните и атмосферата поглъщат слънчева радиация и така повишават температурата си. Топлият въздух се издига от океаните и води до конвекция. Когато този въздух достигне голяма надморска височина се формират облаци поради кондензацията на водните пари. Тези облаци водят до дъждове, които връщат водата обратно на земната повърхност и така се затваря водния кръговрат.
Факт 6: Слънчевата енергия има и друго приложение. Посредством фотосинтеза слънчевата енергия бива преобразувана от зелените растения в химическа енергия, която създава биомасата, от която се формират изкопаемите горива.
Факт 7: Заетите с овощарство и земеделие се стремят да оползотворят в максимална степен слънчевата светлина. Това става посредством техники като например избиране на точните моменти за засяване и смесване на различни видове растения. Оранжериите се използват за преобразуване на светлината в топлина и така те правят възможно отглеждането през цялата година на специални растителни култури.
Факт 8: Слънчевите системи за снабдяване с топла вода използват слънчева енергия за нагряване на водата. В определени райони от 60 до 70% от водата, използвана в домакинствата с температура достигаща до 60 градуса Целзий може да се набавя посредством нагряване чрез слънчева енергия.
Факт 9: Слънчевите комини са пасивни соларни вентилационни системи. Коминните шахти свързват интериора и екстериора на сградата. Тяхната функционалност може да се подобри чрез емайлиране и използване на материали с топлинна маса.
Факт 10: Слънчевата енергия може да се използва за преобразуването на солена вода в годна за пиене вода. Отпадните води могат да се третират без използване на химикали или електричество. Добивът на сол от морската вода е и един от най-ранните начини за използване на слънчевата енергия.
Факт 11: Дрехите могат да се сушат на слънчева светлина посредством простори, закачалки и т.н.
Факт 12: Може да се готви, изсушава или пастьоризира храна като се използва слънчева енергия.
Факт 13: Слънчевото електричество е най-вълнуващия начин на оползотворяване на слънчевата енергия. Под слънчево електричество се разбира слънчева енергия, превърната в електричество посредством или фотоволтаични системи (пряк метод), или чрез концентрирана слънчева енергия (непряк метод). Във вторият случай широки слънчеви лъчи се фокусират в тесен лъч посредством огледала или лещи. При фотоволтаичните системи се използва фотоелектрическа енергия за превръщане на слънчевата енергия в електрическа енергия.
Факт 14: Слънчевата енергия е способна да замести изкопаемите горива като източник на енергия за химически реакции и това може да направи слънчевата енергия годна за съхранение и транспортиране. Редица горива могат да бъдат създавани посредством фотосинтеза. Една от основните области на научни изследвания в областта на използването на слънчевата енергия при химически реакции е технологията за добиване на водород.
Факт 15: Системите за съхранение на топлина могат да съхраняват слънчева енергия под формата на топлина като използват широко използвани материали с висок специфичен топлинен капацитет като камък, пръст и вода. Слънчевата енергия може да се съхранява и под формата на разтопени соли.
Факт 16: Петролната криза от 1970 г. разкри колко е деликатна ситуацията, когато изкопаемите горива са основния източник на енергия за света. Поради това започна да се отделя много по-голямо внимание на научните изследвания и разработки в областта на технологиите, базирани на алтернативните възобновяеми енергийни източници като например слънчевата и вятърна енергия.
Факт 17: Слънчевата енергия се счита за най-перспективна от алтернативните източници на енергия понеже тя не замърсява околната среда и помага в борбата с парниковия ефект върху световния климат, който се дължи на използването на изкопаеми горива.
Факт 18: Едно често срещано използване на слънчевата енергия в домакинствата е чрез соларни панели, които използват слънчева енергия за готвене и нагряване на вода.
Факт 19: Слънчевата енергия не създава замърсяващи околната среда вещества, не ѝ вреди по никакъв друг начин и е екологично приемлива.
Факт 20: Слънчевата енергия е един от най-широко използваните възобновяеми източници на енергия. За превръщането на слънчевата енергия в електричество може да се използват технологиите за възобновяема енергия.

Факт 21: Космическите експедиции, изпращани от различни страни, използват слънчева енергия за задвижване на своите космически кораби.
Факт 22: Слънчевата светлина е много надежден източник на енергия.
Факт 23: В бъдеще слънчевата енергия може да стане по-достъпна поради нови научни открития, които ще намалят разходите и увеличат ефективността.
Факт 24: Слънчевата енергия може да се окаже в бъдеще основния източник на възобновяема енергия понеже има огромен потенциал и дългосрочни предимства.
Факт 25: Земята получава около 1366 вата пряка слънчева радиация на квадратен метър.
Факт 26: Най-голямата слънчева електроцентрала в света се намира в пустинята Мохаве в Калифорния и заема 1000 акра.
Факт 27: Слънчевата енергия е предпочитания метод за създаване на електричество, когато нуждата е временна. Например при временни търговски изложения или минни площадки.
Факт 28: Слънчевата енергия може да се използва за захранване на калкулатори.
Факт 29: Соларните панели не изискват почти никаква поддръжка, понеже батериите на изискват вода или друг вид редовно обслужване и траят с години. След като веднъж са монтирани за тях няма режийни разходи.
Факт 30: Електричеството, генерирано от слънчева енергия, може значително да намали сметките за ток. Освен това има много данъчни стимули и програми за възстановяване на част от инвестицията, които имат за цел да стимулират използването на слънчева енергия и в същото време да спестят пари на собствениците на домове.
Факт 31: Слънчевата енергия не създава шумово замърсяване. При нея няма никакви движещи се части и не изисква никакво друго гориво за да генерира електричество освен слънчева светлина.
Факт 32: Домашната система от соларни панели се състои от няколко соларни панела, инвертор, акумулаторна батерия, заряден регулатор, окабеляване и помощни материали. Слънчевите лъчи се абсорбират от соларните панели и се превръщат в електричество от монтираната система. Акумулаторната батерия съхранява електричество, което може да се използва в по-нататъшен момент, например в облачни дни или вечер.
Факт 33: С помощта на акумулаторни батерии, служещи за резерв, слънчевата енергия може да предоставя електричество 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата - дори в облачни дни и през нощта.
Факт 34: Слънчевата енергия се измерва в киловатчасове. 1 киловат = 1000 вата.
Факт 35: Въпреки че слънчевата енергия е широко използвана, тя представлява само малка част от общото производство на енергия в света.
Факт 36: Слънчевата енергия има множество приложения, като сред тях се включват електричество, изпаряване, биомаса, нагряване на вода, отопляване на сгради, и дори за транспортни цели.
Факт 37: Нуждата от големи инвестиции е една от основните причини защо все още слънчевата енергия не се използва от много хора по целия свят.
Факт 38: Слънчевата енергия се използва от над 2700 години. През 700 г. пр. Хр. са били използвани стъклени лещи за запалване на огън посредством фокусиране на слънчевите лъчи.
Факт 39: Слънцето е основния източник и на енергията в невъзнобновяемите изкопаеми горива (въглища, газ и нефт), които са започнали своя живот като растения и животни преди милиони години.
Факт 40: Облаците и замърсяването на околната среда не позволяват на слънчевите лъчи да достигнат земната повърхност.
Всяка година Слънцето излъчва към Земята достатъчно енергия за задоволяване на нуждите от енергия на целия свят за цялата година. Слънчевата енергетика обхваща технологии, които се използват за превръщане на слънчевата енергия в други видове енергия, например електрическа, за да се задоволи световното търсене. Към момента само една десета от глобалните енергийни нужди се задоволяват посредством слънчева енергия, но бъдещият потенциал в това отношение е огромен.




Митове за отоплението и климатизацията
 Когато става въпрос за отопляване и климатизация хората искат те едновременно да дават комфорт и да са енергийно ефективни. За да постигнат това хората често търсят съвети и напътствия, както и методи тип "Направи си сам". Понеже Интернет е основен източник на информация в наши дни, за много хора това е първата опция за намиране на такава информация.
Макар да е вярно, че част от информацията там е полезна, също така е вярно, че част от нея може да ви насочи в грешна посока. Ако търсите информация за отопляване и климатизация е важно да сте наясно с митовете в областта. Ето някои от най-разпространените митове, които се говорят за Отопляване и климатизация, както и няколко идеи какво трябва да правите вместо да ги следвате.
Пренастройване на температурата
Мит № 1: Няма смисъл да се пренастройва температурата на отоплителната система или климатика когато излизате от дома си.
Истина № 1: Намаляването на зададената температура през зимата и увеличаването ѝ през лятото всъщност ще ви помогне да намалите сметката си за ток. Когато няма голяма разлика между температурата навън и тази вътре в помещението количеството консумирана енергия е по-малко. Хората често правят това, когато планират да отсъстват от дома си през целия ден или когато си лягат да спят. Тази опция е възможно да бъде пренебрегната понеже някои хора не считат, че малкият период от време ще окаже каквото и да е влияние на консумацията, или защото не искат да рискуват да се чувстват некомфортно когато се върнат вкъщи или когато се събудят. Истината е, че малките периоди от време оказват влияние на консумацията. Ако следвате тази практика температурата автоматично ще следва вашия дневен график.

Поддръжка
Мит № 2: Не си струва да извършвате редовно поддръжка на вашия климатик.
Истина № 2: Някои хора считат, че това е загуба на време и пари, но всъщност е точно обратното. Ако редовно извършвате поддръжка на вашия климатик, това ще му помогне да работи по-дълго и по-ефективно. Извършването на дейностите по поддръжката води до това, че системата работи по-гладко и безпроблемно и в резултат консумира по-малко енергия. Дейностите по поддръжка могат да бъдат извършвани бързо и лесно и са за предпочитане пред това да трябва да се обаждате на специалисти за извършване на поправка при повреда или да сменяте цялата система, и определено са по-добрата опция в дългосрочен план.
Енергийно ефективни системи за отопляване и климатизация
Мит № 3: Гарантирано е, че енергийно ефективните системи във всички случаи ще намалят сметката за електричество.
Истина № 3: Макар енергийно ефективните системи да са по-добрия избор от гледна точка на опазването на околната среда, има и други фактори, които трябва да се отчитат. При закупуването на системата трябва да обърнете внимание на това за помещения с какви размери ще купувате климатик. Всеки дом е различен затова има различни правила относно размера и монтирането. Ако бъде извършено грешно, може да ви струва повече.
Високи температури
Вентилатори
Мит № 4: Използването на вентилатори намалява количеството енергия, използвано от климатика.
Истина № 4: Функцията на вентилатора е да създава циркулация на въздуха, не да го охлажда. Все още ще има нужда от същото количество енергия, за да може климатик да достигне зададената температура. Използването само на вентилатор ще спести енергия, но ако използвате и двете, това само ще увеличи разхода на енергия.

Многофункционалност
Мит № 5: Единственото, което климатиците могат да правят, е охлаждане.
Истина № 5: Всеки климатик има повече от една функция. Макар охлаждането на въздуха да е очевидна функция и основната причина хората да инвестират в тях, това не е единствената задача, която той поема. Климатикът също така е отговорен за намаляването на влажността на въздуха. Някои системи дори имат опция за използване само на функцията Изсушаване. По-голямата влажност води до това, че въздухът се усеща по-топъл, затова климатиците предотвратяват това.

Уреди за отопление
Мит № 6: Да използвате модерен електрически конвектор излиза по-евтино от това да се топлите на ток.
Истина № 6: Това е просто търговски трик който търговците си позволяват на база на оправданието, че модерните електрически конвектори разполагат с термостат. Да, термостатът пести енергия като не позволява на конвектора да работи след като достигне зоната Ви на комфорт (зададената температура), но и всички електрически вентилаторни печки които ще срещнете по магазините разполагат с такъв термостат, и това не означава че ще Ви излезе евтино.
Заключение
Тези митове демонстрират, че не може да вярвате на всичко, което видите в Интернет. Придобиването на познания относно това какво трябва и какво не трябва да правите на тема отопляване и климатизация ще ви помогне да поддържате системите да работят безопасно и ефективно. Преди да решите опитате каквато и да е новост, преценете неговите предимства и недостатъци или се свържете с професионалист, който ще може да ви даде допълнителни съвети.




10 интересни факта за горивото дървесни пелети
 1. Дървесните пелети се произвеждат чрез горещо екструдиране на пресовани дървени стърготини, които са получени при обработката на естествена изсушена дървесина. Компактността на материала се дължи на лигнина, който се съдържа в самата дървесина и позволява производството на пелети да се извършва без използване на лепила или адхезиви.
2. Пазарът предлага различни видове пелети, чиито характеристики варират в зависимост каква комбинация от дървесина е била използвана. Диаметърът варира между 6 mm и 8 mm, а стандартната дължина е в диапазона от 5 mm до 30 mm.
3. Висококачествените пелети имат плътност между 600 kg/m3 и 750 kg/m3, влажността им е между 5% и 8% от теглото.
4. Дървесните пелети са екологично гориво. Посредством тях се оползотворяват в максимална степен отпадъците от дървесината, а в същото време те дават по-чисто горене, отколкото е възможно при използването на изкопаеми горива.
5. Пелетите имат и технически предимства. Висококачествената дървесина има калоричност от 4.4 kW/kg (при 15% влажност, т.е след около 18 месеца сушене), то при пелетите тази стойност е 4.9 kW/kg.
6. За да е сигурно, че ще горят добре, пелетите трябва да се съхраняват на сухо място и да се пазят от замърсяване.
7. Пелетите обикновено се продават в чували от по 15 kg, което ги прави лесни за складиране.
8. Колкото по-ниско е качеството на горивото, толкова по-зле ще гори и толкова по-често ще трябва да почиствате вътрешните части като например скарата или горивната камера.
9. Пелетните пещи използват за гориво само пелети с диаметър 6-8 mm и дължина е в диапазона от 5 mm до 30 mm.
10. В последно време предлагането на пелети от дистрибуторите е станало много добро. Броят на производителите и дистрибуторите, които правят свои сайтове в Интернет, става все-голям. Надяваме се, че това означава, че цената на пелетите ще намалее поради по-голямата конкуренция и те ще станат по-широко достъпни.




Най-често задаваните въпроси за дървесните пелети
 Какво представляват дървесните пелети?

Дървесните пелети са с цилиндрична форма и са направени от пресовани дървени стърготини, които често са отпадния продукт на дървообработващата индустрия (например в дъскорезниците). Те се слепват заедно от естествения лигнин, съдържащ се в сухата дървесина. Лигнинът прави дървесината по-здрава, а освен това я прави по-хидроустойчива. Пелетите са с много ниска влажност (по-малка от 10%),което помага за поддържането на ефективността при горене, понеже при изгарянето на дадено гориво всичката вода в него трябва да се изпари преди да може да се извърши изгарянето. Този процес изисква енергия и поради това намалява цялостната ефективност на системата. Освен това пелетите са с много висока плътност. Тези две качества ги правят добър енергиен източник.

Устойчив енергиен източник ли е суровината, от която се произвеждат пелетите?

Понеже дървените стърготини, от които се произвеждат пелетите, са биологичен продукт, идващ от дъскорезници или от управлявани гори, където се засаждат нови дървета, за да заменят всяко отсечено, те са класифицирани като устойчив "въглеродно неутрален" източник на гориво.

Лесно ли е да се закупят дървесни пелети в България?

Да. Дървесни пелети се продават от редица производители и специализирани доставчици. Ние също можем да ви доставим качествени пелети.

Как се доставят дървесните пелети?

Пелетите се доставят обикновено в чували по 15 кг.

Ще трябва ли ръчно да зареждам котела с дървесни пелети?

Ако бункерът за пелети е единственото устройство за съхранение, което се използва, то той ще трябва да се пълни ръчно с доставяни на чували пелети.

Как ще знам, че бункерът изисква презареждане на горивото и колко често ще трябва да се прави това?

Ако се използва само бункер за пелети, предназначен за ползване вътре в сгради, то котелът ще спре автоматично когато нивото на пелетите в него достигне минимума. Но за да се избегне това, нивото на пелетите в бункера трябва да се проверява редовно и да се добавят още в него когато е нужно - обикновено това е нужно да става веднъж или два пъти седмично. При нормално ползване на котел с мощност 26kW 3 тона пелети ще стигнат за около година.

Как се съхраняват дървесните пелети?

Дървесните пелети винаги трябва да се съхраняват на сухо място. Трябва да се вземат необходимите мерки да се избегне това те да имат какъвто и да е контакт с вода. Всички външни складове трябва да бъдат затворени и защитени от проникването на дъждовна вода.

Как работи пелетния котел?

При включване шнекът подава дървесните пелети от бункера към горелката, която се запалва чрез запалващ елемент или ръчно. Мощността на горелката се настройва автоматично (модулира) за постигане на зададената температура посредством контролиране на темпото на подаване на пелети. Вентилаторът в горелката придвижва горещите газове, получени от горивото, в котела. След това топлинната енергия бива трансферирана в вода от централната отоплителна система, която след това циркулира из къщата и достига до радиатори и/или подово отопление.

Шумен ли е пелетния котел по време на работата си?

Шумът от пелетните котли идва от вентилатора на горелката и от падането на самите пелети в горелката. Макар комбинацията от тези две неща да не е особено шумна, , пелетният котел не е подходящ за монтиране в "обитаеми" стаи от къщата като кухня или перално помещение.

Колко място е необходимо за монтирането на котела и бункера към него?

Около котела трябва да има достатъчно място за обслужването му и за поддръжката му,, но това зависи и от размерите на пелетния котел, който сте си избрали. Обикновено е необходимо да има свободно място с размер 1700 mm x 1500 mm от площта на дома, за да се постави там котела/бункера и да се осигурят необходимите свободни пространства около тях.

Може ли пелетен котел да бъден монтиран извън сграда?

Не. Пелетните котли задължително се монтират на място, където няма влага, заедно с придружаващия ги бункер за пелети. Котелът може да бъде в спомагателна сграда, но е абсолютно задължително да не бъде изложен на атмосферните условия навън (т.е. да не се намира под навес за коли или брезентов навес).

С каква отоплителна система може да се използва пелетния котел?

Пелетните котли могат да се използват със системи с две тръби, изцяло задвижвани с помпи, които са или отворени, или затворени, , и използващи радиатори, вентилаторни конвектори, лири за баня или подово отопление.
Затворените отоплителни системи трябва да включват разширителен съд с подходящ размер, манометър и одобрен пълнещ клапан.

За колко големи отоплителни системи са подходящи пелетните котли?

Пелетни котли се доставят с всякакви мощности за всякакви по размер обекти, а за по малки обекти, като отопление на 2 малки стаи например имаме техническо решение за това, че котелът ще е твърде голям. За тези обекти трябва да се монтира буферен съд.

Възможно ли е да се монтира пелетен котел като заместващ котел в вече съществуваща отоплителна система?

Да, пелетни котли се монтират на всякакви съществуващи отоплителни системи стига те да са изправни и проверени от наш специалист.

Как трябва да бъде оразмерен пелетния котел?

Както при всички котли, трябва да се извърши цялостно изчисляване на загубата на топлина в къщата, за да се определи топлинната мощност, която трябва да има котела при проектните условия. Ако отоплителната система включва циркулация до резервоар за гореща вода, то при определянето на крайната топлинна мощност, която трябва да има котела, трябва да се отчете, че част от енергията ще се изразходва за нагряване на битова топла вода.

Каква ще е температурата на водата, загрявана от пелетния котел?

Температурата на водата от котела може да се променя от настройките му, но не трябва да надвишава 95oC.

Какъв вид димоотходна система се изисква за пелетен котел?

Пелетни котли се монтират на всякакви комини, стига те да са изправни и светлият отвор на комина да не е по-малък от диаметъра отвора за димоходната тръба на избрания от вас котел.

Колко често пелетният котел изисква почистване?

Това зависи от качеството на пелетите с които ще зареждате пелетния си котел, но като цяло, пелетите отделят много по-малко пепел от дървата и затова пелетните котли се почистват по-рядко. Друг важен фактор за това колко често се почистват пелетните котли е колко пелети използвате, което зависи от това колко часа в денонощието ще работи котела и до каква температура ще се затоплят помещенията. В повечето случаи, пелетните котли се почистват веднъж или два пъти седмично. Повечето от пепелта ще се натрупва в лесно достъпния съд за пепел, намиращ се в горивната камера.

Могат ли да се закупуват отоплителни системи с пелетни котли с финансиране по програмата за енергийна ефективност - REECL?

Да, могат, средствата се отпускат от избрани банки, при преференциални условия.




Предимства и недостатъци на климатиците
 Мини климатици със сплит система (мини-сплит климатици) могат да се използват по множество начини в жилищни, търговски и институционални сгради. Те се използват най-често в сгради, в които живее повече от едно семейство, или като добавки по време на обновяването на отоплителни системи без въздухотводи, като например хидронични (отопляващи посредством гореща вода) системи, лъчисти панели и отоплителни тела, предназначени за малки помещения и използващи за гориво дърва, керосин или пропан.
Те могат да са добър избор и за новодобавени стаи и малки апартаменти. Също както централизираните системи, мини-сплит климатиците имат два основни компонента: външно тяло и вътрешно тяло. Външните и вътрешните тела са свързани посредством изолационна тръба, в която се намира захранващия кабел, тръби за хладилния агент, тръби за засмукване и отточна тръба за кондензата.
Предимства
Основните предимства на мини-сплит климатиците са техния малък размер и гъвкавостта, която дават при зонирането или отопляването и охлаждането на отделни стаи. Много от моделите могат да имат до 8 вътрешни тела, насочващи въздуха (за 8 зони или стаи), свързани с едно външно тяло. Тази бройка зависи от това колко отопляване или охлаждане е нужно за сградата или за всяка зона (което на свой ред зависи от това колко добре е топлоизолирана сградата). Всяка от зоните ще има свой отделен термостат, затова ще се извършва климатизация в това пространство само когато в него има хора, което спестява енергия и пари.
Мини-сплит системи също често са по-лесни за монтиране от другите видове климатици. Например свързването на външните и вътрешните тела обикновено изисква единствено дупка с размер 5 сантиметра през стената за изолационната тръба. Освен това повечето производители на този вид системи предлагат свързващи изолационни тръби с най-различна дължина. Тоест, ако е необходимо, можете да поставите външното тяло на цели 15 метра (или повече, в зависимост от модела), от изпарителя във вътрешното тяло. Това позволява да се охлаждат стаи, намиращи се в предната част на сграда, посредством компресор, монтиран на по-подходящо или незабележимо място извън сградата.
В сравнение с други добавяни впоследствие системи, мини-сплит климатиците предлагат повече гъвкавост по отношение на вариантите за интериорен дизайн. Вътрешните тела могат да бъдат видят от тавана, монтирани в окачен таван, или закачени на стена. Предлагат се и подови модели. Повечето вътрешни тела са с дебелина от около 18 cm и обикновено се предлагат с елегантни и високотехнологично изглеждащи външни обвивки. Много от тях идват и с дистанционни управления, които улесняват включването и изключването на системата, когато тя е поставена високо на стена или окачена от таван.
Недостатъци
Монтиращите лица трябва да определят точния необходим размер на всяко вътрешно тяло и да преценят правилно коя е най-добрата позиция, където то да бъде монтирано. Твърде големите или неправилно разположените вътрешни тела могат често да доведат до твърде ранно автоматично изключване, което хаби ненужно енергия и не осигурява нужната температура или нужния контрол на влажността на въздуха. Твърде голямата система също така е по-скъпа за закупуване и използване.
На някои може да не им хареса външния вид на вътрешните тела от системата. Трябва да има и място в близост до външното тяло, където да се оттича кондензиралата се вода.
Друг недостатък на климатиците е, че те изсушават въздуха в помещението, създават въздушни течения, въздухът в помещението не е с еднаква температура, образуват се топли и студени зони в зависимост от това къде е монтиран климатика, а ако климатикът е монтиран така, че да духа въздуха върху местата от помещението където стоите най-често, това води до голям дискомфорт.




Как да поддържаме климатика си
 Климатиците са проектирани да са затворени, но това не значи, че външният свят не им въздейства. Затворената верига, която е централна за почти всеки климатик, съдържа неговия хладилен агент, което позволява този важен източник на хлад да бъде компресиран, разширяван и запазван. Поддържането на цялостта на тази затворена верига е важна част от поддържането на климатика в най-добро състояние. От друга страна, осигуряването на чистотата на тези повърхности в системата, които са изложени на влиянието на външния свят, често се оказва също толкова важно.
Причината за това е, че климатиците трябва да взаимодействат с въздуха около тях, за да вършат нещо полезно. В практическо отношение това означава, че както горещата, така и студената част на дадена система трябва да има достъп до свободно движещ се въздух, за да може да изпълнява своите функции.
По топлата страна на климатичната инсталация трябва да може да се отървава от топлината, която се натрупва в нея, в противен случай ефективността ще намалее. Студената част на системата трябва да може да абсорбира топлина от околния въздух и да го охлажда, като по този начин върши работата, която е целта на целия комплект оборудване.

Филтрите, намотките и ребрата на климатика изисква редовна поддръжка, за да може той да функционира ефективно и ефикасно по време на своя експлоатационен живот. Неизвършването или твърде рядкото извършване на нужната поддръжка води до постепенно намаляване на производителността на климатика, а консумацията на енергия в същото време ще се увеличава постепенно.
Филтри, използвани в климатиците
Най-важната дейност по поддръжката, която ще осигури ефикасността на вашия климатик, е редовното почистване на неговите филтри. Запушените и мръсни филтри блокират нормалния въздушен поток и намаляват значително ефективността на системата.
Когато нормалният въздушен поток е възпрепятстван, въздухът, който заобикаля филтъра, може да внесе мръсотия директно в изпарителната намотка и така да намали капацитета ѝ за абсорбиране на топлина. Почистването на филтъра на вашия климатик може да намали неговата консумация на енергия с от 5 до 15%.
Климатиците, монтирани в стаи, имат филтър, поставен върху решетката, която е обърната към стаята.
Почиствайте филтрите на вашия климатик на всеки две седмици по време на сезона, през който той работи в режим охлаждане. Филтрите може да се нуждаят от по-честа поддръжка, ако климатикът се използва постоянно, намира се в прашна среда, или имате домашни животни с козина в къщата.
Намотки, използвани в климатиците
Изпарителната намотка и кондензаторната намотка събират мръсотия през месеците и годините на използването си. Наличието на чист филтър предотвратява бързото замърсяване на изпарителната намотка. Но в течение на времето изпарителната намотка все пак ще се замърси постепенно. Тази мръсотия намалява въздушния поток и топлоизолира намотката, което намалява способността ѝ да абсорбира топлина. За да се избегне този проблем, проверявайте изпарителната намотка всяка година и я почиствайте, ако е необходимо.
Кондензаторната намотка, намираща се навън, също може да стане много мръсна, ако средата навън е прашна или ако има дървета или храсти наблизо. Лесно можете да оглеждате кондензаторната намотка и да виждате дали се събира мръсотия по ребрата ѝ.
Трябва да направите необходимото да минимизирате мръсотията и отпадъците в близост до кондензатора. Почистването на зоната в близост до намотката, отстраняването на евентуалните отпадъци, и подрязването на клоните на храстите или дърветата така, че да няма листа в радиус поне 0,6 метра около него, позволява около кондензатора да има достатъчно добър въздушен поток.
Използване на услугите на професионалист
Когато вашият климатик има нужда от нещо по-сложно от обичайните дейности по поддръжка, съветваме ви да използвате услугите на професионален сервизен техник. Добре обученият техник ще открие и отстрани проблемите във вашия климатик.
Редовната поддръжка на вашия климатик ще ви позволи да го поддържате работещ при максимална ефективност, а също така ще предотврати евентуални повреди и скъпи ремонти.




7 грешки при използването на климатик, които трябва да избягваме
 Научете как да спестите пари и енергия през това лято.
За повечето жилища в региони с топъл климат, климатикът изразходва повече енергия от всичко друго - до 70% от сметката за ток през лятото според някои оценки. Но има методи, чрез които повечето хора могат да намалят този товар, като изменят своите навици по отношение ползването на климатик. Представяме ви най-големите грешки при използването на климатик и начини за намаляване на неговото използване и сметките за ток.
Грешка № 1 Закупуване на твърде голям климатик
По-голямото невинаги е по-добро. Много хора са склонни да закупят по-голям климатик, защото считат, че той ще охлажда дома им по-бързо. Но твърде големият климатик няма да генерира еднаква температура навсякъде и няма да намалява влажността. Освен това той работи неефективно, защото ще се включва и изключва твърде бързо. Разбира се, възможно е и климатикът да е твърде малък за постигане на нужното охлаждане за дадено пространство.
Грешка № 2 Скриване на климатика
Климатикът може да не е красив, но и големите сметки за ток през лятото не са красиви. Не се опитвайте да скривате климатиците зад храсти или други растения. Това ще пречи на вентилацията, ще води до затлачване на кондензаторните намотки и ще доведе до това, че климатикът ще работи по-неефективно.
Грешка № 3 Пренебрегване на поддръжката
Впечатлението, че климатиците не се нуждаят от много поддръжка, е измамно. Много собственици на домове пренебрегват извършването на основните дейности по поддръжка, които могат да подобрят ефективността и комфорта и да удължат живота на климатика. Почиствайте филтрите поне веднъж на всеки две седмици. Ако климатикът се използва постоянно или филтрира много прах и косми от домашни любимци, проверявайте филтрите по-често. Правете профилактика веднъж годишно. Проверявайте прозоречните уплътнения около климатиците в стаите веднъж годишно.
Грешка № 4 Почистване на филтрите
Почиствайте филтрите поне веднъж на всеки две седмици. Ако климатикът се използва постоянно или филтрира много прах и косми от домашни любимци, проверявайте филтрите по-често.
Грешка № 5 Оставяне на климатика да работи през целия ден
Използвайте индивидуален таймер за започване на охлаждането на дома преди да се приберете от работа. Това е по-евтино и по-ефективно от това да оставяте климатика да работи през целия ден въпреки слуховете, в които се твърди обратното.
Грешка № 6 Намаляване на температурата твърде много
Ако се чувствате комфортно при 25 градуса, не задавайте на термостата температура от 21 градуса, когато се приберете вкъщи. Това няма да смъкне температурата до 25 градуса по-бързо (освен ако климатикът Ви има мощен режим и използвате него). Климатикът просто ще подмине ниво 25 градуса и ще изхаби още повече енергия за постигане на ненужно ниски температури.
Грешка № 7 Нямате щори или завеси
Ярката слънчева светлина е основен враг на вашия климатик. Ако свалите щорите и дръпнете завесите така, че да блокират слънчевите лъчи, ще защитите вашето пространство и от слънчевата топлина.




Често задавани въпроси относно климатичните системи
 В днешният свят, където опазването на околната среда е важен приоритет, собствениците на жилища постоянно търсят начини за начини за намаляване на отделянето на замърсяващи въздуха вещества и за увеличаване на енергийната ефективност на домовете им.
Климатичните системи стават все по-популярни и с прогреса на технологиите те стават все по-енергийно ефективни. Климатичните системи са популярни сред съвременните строители на жилищни сгради. Ако сте собственик на жилище, който обмисля монтирането на климатик или замяната на стар с по-модерен климатик, може би имате въпроси по темата.
По-надолу е изложен списък от често задавани въпроси относно монтирането и поддръжката на климатици..

Какво е BTU?
BTU е съкратено от British thermal units или преведено на български – Британски топлинни единици, използва се за измерване на мощността на климатиците. 1 kW е равен на 3412 BTU.
Какво е SEER?
SEER e съкратено от Seasonal energy efficiency ratio, което на български означава съотношение за сезонна енергийна ефективност и измерва съотношението между консумираната и произведената енергия в режим на охлаждане за цялата година.

Какво е SCOP?
SCOP e съкратено от Seasonal energy efficiency ratio, което на български означава съотношение за сезонна енергийна ефективност и измерва съотношението между консумираната и произведената енергия в режим на охлаждане за цялата година.


Колко често трябва да почиствам моя въздушен филтър?
Препоръчва се да почиствате своя филтър на всеки 2 седмици, особено през сезоните, когато климатикът се използва повече.

Как мога да намаля енергийните си разходи?
Има редица мерки, които може да вземете, за да намалите месечната си сметка за електричество.
• Една от лесните от тях е да променяте зададената температура на вашия термостат. Ако системата не трябва да работи толкова усилено за постигане на желаната температура в къщата, ще спестите енергия и пари. Затова през лятото задавайте малко по-висока температура, а през зимата - малко по-ниска.
• Монтиране на таванни вентилатори е друг чудесен начин за намаляване на енергийните разходи. Монтирането на таванни вентилатори води до по-добра циркулация на охладения от климатика въздух или на топлината из стаята. Освен това ще можете да сменяте посоката на въздушния поток в зависимост от сезона. През зимните месеци най-оптимално е да настроите перките на вентилатора да се въртят в посока на часовниковата стрелка, за да избутват топлия въздух надолу от нивото на тавана. През лятото настойте перките да се въртят в обратната посока.
• Използвайте таймера за настройка на вашия термостат така че системата да не работи и харчи енергия когато не сте вкъщи.
Има ли причина за замръзването на моя климатик?
Да, това е често срещано явление и има няколко възможни причини за възникването на този проблем. Една от тях е теч в тръбите за хладилния агент в системата. Мястото и причината за теча ще ви укаже да ли трябва да замените или да поправите системата си.
Друга възможна причина е, че изпарителната намотка е мръсна. Проблемът е подобен на този, когато въздушният филтър е мръсен, по това, че вероятно ще забележите, че системата не работи ефективно и не отоплява дома ви както трябва. За решаването на тези проблеми се изисква помощ от страна на местните експерти в сервизното обслужване.

Какво се има предвид под качество на въздуха в затворени помещения? Какво причинява замърсяване на въздуха в затворени помещения?
Макар че качеството на въздуха навън винаги е било основен фокус на изследванията на състоянието на околната среда, в последните години качеството на въздуха в затворени помещения започна да се обсъжда по-сериозно. Качеството на въздуха в затворени помещения се определя от количеството замърсители във въздуха във вашия дом, нивото на влажност и нивата на вентилация. Наличието на замърсяващи въздуха вещества във вашия дом може да се дължи на няколко причини. В този списък, който не е изчерпателен, се включват килимите, тапицираните мебели, завесите, почистващите продукти, освежителите на въздуха, боята, използвана в дома, и газовите уреди. Тоест всяка вещ във вашия дом, която отделя газове,създава замърсители на въздуха, които могат да намалят качеството на въздуха във вашия дом.
Как мога да подобря качеството на въздуха в помещенията от моя дом?
Има няколко възможни стратегии, които можете да следвате, за да подобрите качеството на въздуха в помещенията във вашия дом.
• Премахнете праха и мръсотията от вашия дом посредством почистване, включително с прахосмукачка, поне веднъж седмично.
• Отворете прозорците си! Макар че модерните домове и Климатици са проектирани да са енергийно ефективни и да филтрират въздуха във вашия дом, не забравяйте, че ако не вкарвате свеж въздух отвън, количеството замърсители на въздуха ще се увеличи и въздухът вътре в помещенията може да стане застоял.
• Направете профилактика на климатиците си. Въпреки че климатиците разполагат с филтри, те не са достатъчно фини за да уловят замърсителите в дома ви, това е така, защото филтрите на климатиците трябва да пропускат достатъчно въздух, за да работи климатика ефективно и икономично. Въпреки, че има филтър, топлообменникът зад филтъра се замърсява, а през него циркулира всичкият въздух който минава през климатика и затова и въздухът в помещението ви се замърсява.
• Следете нивото на влажността на въздуха във вашия дом. Ако то е твърде високо, това може да увеличи концентрацията на частици и микроби във въздуха. Следенето на нивото на влажността може да помогне за намаляването на замърсителите на въздуха в затворени помещения.

Какъв е точния размер климатик за мен?
Може би си мислите, че колкото по-голяма е стаята, толкова по-голям трябва да е климатика за нея, но това невинаги е така. За да получите точна оценка относно това какъв размер климатик ви е нужен може да се наложи да се обърнете към лицензиран професионалист за помощ. Правилното оразмеряване на климатиците е важно, за да работят те добре. Ако монтирате по-малки климатици от нужното, те няма да ви вършат добра работа, но и по-големите от нужното климатици също не работят добре, въпреки че успяват да затоплят или охладят помещението до зададената температура.
Да ремонтирам ли климатиците си или да ги подменя?
Ако климатиците ви са стари и имат нужда от постоянни ремонти, може би е време да ги смените с по-модерни и енергийно ефективни модели. Средно, живота на климатиците е между 10 и 20 години в зависимост от марката им и колко често се използват. Може да ви е от полза да се свържете с лицензиран професионалист, за да обсъдъте вашата специфична ситуация.




Топлете водата си със слънцето
 Искате ли да научите повече за това как Слънцето може да ви помогне да покриете отоплителните нужди на вашия дом без да натоварва бюджета ви? Днешните соларни системи не само поддържат водата в плувни басейни топла - те могат и да затоплят голяма част от битовата вода на вашия дом. Популярността им се увеличава поради няколко причини.

Соларните системи са надеждни, гъвкави и незамърсяващи околната среда, понеже използват възобновяема енергия от Слънцето, а също така и ви пестят много електричество. Знаете ли, че соларните системи работят добре при множество различни климати? Някои техни приложения, като например затоплянето на водата в басейни, имат отлична рентабилност в наши дни.

Ако желаете да научите повече за соларните системи, предназначени за вашия дом или басейн, настоящата статия е едно добро начало. От нея ще научите как работят соларните системи, как се използват, техните предимства, и как да закупите такава система. Соларната система е сериозна, но и оправдана инвестиция. Тя може да намали месечната ви сметка за електричество, като в същото време ще допринесе за опазването на околната среда?

Какво представлява соларната система?

Соларните системи, наричани още соларни отоплителни системи, нагряват битовата вода в домакинството и отопляват плувни басейни без да вредят на околната среда. Системите събират слънчевата енергия в течност. След това тази течност прехвърля пряко или непряко слънчевата топлина във вашата битова вода, или във вашия басейн.

Соларните системи са добра инвестиция за вас и вашето семейство. Соларните системи са икономически ефективни за множество приложения през експлоатационния живот на системата. Въпреки че соларните системи изискват по-голяма начална инвестиция от конвенционалните системи за нагряване на вода, "горивото", използвано от тях, е безплатно - слънчевата светлина.

Соларните отоплителни системи могат да се използват при всякакъв климат. За да се възползвате от слънчевата енергия обикновено е необходимо да имате място, което не е засенчено и гледа на юг, югоизток, или югозапад, като например покрив. Какъв вид система може да изберете, включително това какъв вид колектор, зависи от няколко фактора. Сред тях са разположението на дома ви, какво монтиране може да се направи, цената и как желаете да се използва вашата соларна система.

Кои са основните компоненти на една соларна система?

Соларните системи са изградени от слънчеви колектори, и всички такива системи освен тези, използвани за затопляне на басейни, имат някакъв вид устройство за акумулиране на енергията. При системите за басейни самият басейн служи за акумулиране и филтрационната помпа на басейна циркулира водата на басейна през колекторите. Активните системи имат и циркулационни помпи и управления. Видовете слънчеви колектори, които се използват в жилища, са два: плоски колектори и колектори с вакуумни тръби.

Плоските колектори са най-разпространите. Глазираните плоски
колектори представляват топлоизолирани и устойчиви на атмосферни влияния кутии, които съдържат тъмна абсорбираща плоча, поставена под един или повече капаци, направени от стъкло или пластмаса (полимер). Неглазираните плоски колектори са просто тъмна абсорбираща плоча, направена от метал или полимер, без капак или ограждащи елементи. Неглазираните плоски колектори, направени от полимерни материали, обикновено се използват в соларни системи за отопляване на басейни.


Колекторите с вакуумни тръби обикновено се състоят от успоредни редици от прозрачни стъклени тръби. Всяка тръба се състои от външна тръба от стъкло и от метална абсорбираща тръба, прикачена към перка. Върху перката е нанесено покритие, което абсорбира добре слънчевата енергия, но възпрепятства загубата на енергия поради излъчване на топлина. От пространството между стъклените тръби и металните тръби се изтегля въздуха , за да се получи
вакуум, което елиминира загубата на топлина поради топлопроводимост и конвекция.


Соларните системи използват помпи за циркулацията на незамръзваща топлопренасяща течност от серпентината на бойлера през колекторите.



Как са се подобрили соларните системи?

Ефикасността и надеждността на соларните отоплителни системи и слънчевите колектори се е подобрила изключително много от първата част на 70-те години на 20-и век досега, а цените им са спаднали значително. Подобренията в материалите и по-привлекателните дизайни също са помогнали за това те да станат по-успешни. За глазиранието в наши дни се използва закалено стъкло с ниско съдържание на желязо вместо обикновено стъкло. Подобрената топлоизолация и издържливите селективни покрития на абсорбиращите елементи са довели до по-висока ефективност и спомагат за намаляване на разходите през целия експлоатационен живот.

Защо да инвестирам в соларна отоплителна система?

Първият въпрос, който много хора задават, когато обмислят разход за дома, е, “Колко ще струва?” Отговорът зависи от вида на системата, но повечето соларни системи струват между 2000 лв. и 4500 лв., за бойлери от 80 до 500л. Въпреки че това обикновено е повече от цената на конвенционален електрически бойлер, днешните соларни отоплителни системи са икономически ефективни, ако отчетете всички ваши разходи за енергия през целия живот на системата. Вашите месечни сметки за електричество ще са по-ниски и по-предсказуеми през целия период, в който ще сте собственик на къщата.

Също така соларните системи ще ви предпазят от нарастващите цени на тока в течение на времето. Инвестицията в соларна отоплителна система може също така да увеличи стойността на вашия дом, ако решите да го продавате. В много случаи цялата първоначална инвестиция за закупуване на системата ще ви бъде възстановена, когато продадете вашия недвижим имот.

Друга от важните причини за инвестиране в соларна система е нематериална. Когато купите соларна отоплителна система, по този начин вие подкрепяте технологии, които са добри за околната среда. Вие правите съзнателно и отговорно решение да помогнете за намаляването на вредните емисии, създавани от изкопаемите горива, като в същото време качеството на живота ви не страда по никакъв начин.

Колко ще помогне на околната среда моята соларна отоплителна система?

В зависимост от вида на използваното конвенционалното гориво замяната на електрически бойлер със соларна система може да доведе до компенсиране на от 40 до 100% от емисиите въглероден диоксид, отделяни от модерна кола, Въглеродният диоксид задържа топлина в атмосферата, като допринася за парниковия ефект, който изменя климата на планетата и нейните екологични системи. Използването на соларна енергия вместо невъзнобновяеми горива може също така да намали емисиите на азотни оксиди и серни диоксиди, които са компоненти на смога.

Добро място за соларна система ли е моя дом?

Първото нещо, което трябва да се отчете при изграждането на соларна система, е местоположението. Ако вашата къща е на място, където има зони, които не се намират в сянка, и е с южно изложение, тя е добър кандидат за соларна отоплителна система. Ако на покрива ви няма достатъчно място, можете да монтирате системата на земята.




Как работят климатиците
 Първият модерен климатик е разработен през 1902 г. от младия електроинженер Уилис Хавиланд Кериър. Климатъкът е проектиран с цел да реши проблема с влажността на въздуха в печатницата Sackett-Wilhelms в Бруклин, Ню Йорк. Запасите от хартия в печатницата понякога абсорбирали от влагата в топлия летен въздух, което правело трудно да се прилагат техниките за слоено нанасяне на мастилото, използвани по това време.
Кериър въздейства на въздуха в сградата като го продухва през охладени тръби. Въздухът се охлажда, докато преминава през студените тръби, и понеже студеният въздух не може да носи толкова влага колкото топлия този процес намалява влажността на въздуха в печатницата и стабилизира съдържанието на влага в хартията. Намаляването на влажността довежда и до косвената полза, изразяваща се в това, че температурата също намалява, и така се ражда нова технология.
Кериър осъзнава, че е създал нещо, което има огромен потенциал, и не след дълго климатиците започват да бъдат монтирани в кината и големите магазини, което прави дългите летни месеци много по-комфортни.
Същинският процес, използван от климатиците за намаляване на температурата на въздуха в дадена стая, е базиран на много прост научен принцип. Останалото се постига с прилагане на няколко умно измислени механични техники. Всъщност климатикът е много подобен на друго устройство във вашия дом - хладилника. Климатиците нямат топлоизолиращата външна част, на която хладилните разчитат да топлоизолира техните вътрешни камери. Вместо това стените на вашия дом задържат студения въздух вътре, а топлият въздух навън.
Основи на климатизацията
Климатиците използват хладилна технология за охлаждане на въздуха вътре в помещенията, като се възползват от един забележителен физичен закон: Когато дадена течност се изпари и стане газ (процес, известен под името фазов преход), тя абсорбира топлина. Климатиците използват тази характеристика на фазовия преход като принуждават специални химични съединения да се изпаряват и кондензират многократно в затворена система от намотки.
Използваните химични съединения са хладилни агенти, които имат свойства, позволяващи им да преминават от течно в газообразно състояние при сравнително ниски температури. Климатиците също така имат и вентилатори, които придвижват топлия въздух от стаята през тези студени и пълни с хладилен агент намотки.
Когато горещият въздух премине през студените изпарителни намотки, съдържащият се в тях хладилен агент абсорбира топлината докато преминава от течно в газово агрегатно състояние. За да може да продължи да охлажда ефективно, климатикът трябва да превърне хладилния агент, който е в газово агрегатно състояние, отново в течност.
За да се постигне това се използва компресор, който поставя газа под високо налягане - процес, който създава нежелана топлина. Цялата допълнителна топлина, създадена от компресирането на газа, се отделя навън посредством втори комплект намотки, наречени кондензаторни намотки, и втори вентилатор. Газът се охлажда, става отново на течност, и процесът започва отначало. Мислете за това като за безкраен, елегантен кръговрат: течен хладилен агент, фазов преход, превръщащ го в газ, абсорбиране на топлина, компресия и фазов преход обратно до течно агрегатно състояние.
Лесно е да се види, че в климатика се случва два отделни процеса. Хладилният агент охлажда въздуха вътре в помещенията, а полученият от това газ постоянно бива компресиран и охлаждан, за да бъде превърнат отново в течност.
Основните компоненти на климатиците

Нека първо да се спрем на някои базови въпроси преди да преминем на уникалните компоненти, от които се състои стандартния климатик. Най-важната задача на климатика е да охлажда въздуха в помещенията. Това обаче не е всичко, което той прави. Климатиците следят и регулират температурата на въздуха посредством термостат. Те имат и вграден филтър, който отстранява прахови частици от циркулиращия въздух. Климатиците действат като изсушители на въздуха.
Понеже температурата е ключова част от относителната влажност, намаляването на температурата на даден обем въздух води до това, че той отделя част от съдържащата се в него влага. Това е причината към климатиците да са прикачени отточни тръби или съдове за събиране на влагата и те да отделят вода по време на работата си.
Главните части на климатика:
• Изпарител - В него се влива хладилния агент в течна форма
• Кондензатор - Извършва прехвърлянето на топлината
• Капиляр - регулира протичането на хладилния агент в изпарителя
• Компресор - Помпа, която поставя под високо налягане хладилния агент
В студената част на климатика се намира изпарителя , както и вентилатор, който духа въздух над охладените намотки и вътре в стаята. В горещата част се намира компресора, кондензатора и друг вентилатор, който издухва горещия въздух, идващ от компресирания хладилен агент, навън. Между двата комплекта намотки се намира капиляра. Той регулира количеството компресиран и течен хладилен агент, който навлиза в изпарителя.
Когато навлезе в изпарителя, хладилният агент попада под по-малко налягане, разширява се и преминава отново в газово агрегатно състояние. Компресорът всъщност е голяма електрическа помпа, която поставя под налягане хладилния агент, намиращ се в газова форма, като част от процеса на превръщането му отново в течност. Има някои допълнително датчици, таймери и клапани, но изпарителят, компресорът, кондензаторът и капилярът са основните компоненти на климатика.
Макар това да е стандартната структура на климатик, има няколко различни варианта, за които е добре да сте информирани. При прозоречните климатици всички тези компоненти са поставени в сравнително малка метална кутия, която се монтира в отвор на прозорец. Горещият въздух бива отделян от задната страна на климатика, докато кондензаторните намотки и вентилатор охлаждат и циркулират въздуха в помещението.
По-големите климатици работят малко по-различно: Централните климатици имат общ термостат със системата за отопляване на дома, а компресорът и кондензаторът, тоест горещата част на устройството, дори не се намират в къщата. Те са на отделно място навън, защитени от атмосферните условия. В много големите сгради като например хотели и болници, външният кондензатор обикновено е монтиран някъде на покрива.
Климатиците сплит-система разделят горещата част на системата от студената част. Студената част, състояща се от капиляра и студената намотка, обикновено се поставя в печка или друг вид климатична камера. Климатичната камера продухва въздуха през намотката и насочва въздуха из сградата чрез редица въздуховоди. Горещата част, наричана кондензатор, се намира извън сградата.
Тя се състои от дълга спираловидна намотка в формата на цилиндър. В намотката има вентилатор, предназначен да продухва въздух през намотката, както и устойчив на климатичните условиякомпресор и няколко контролни схеми. Този подход е еволюирал в течение на годините понеже е евтин, а освен това обикновено той води до по-ниски нива на шум в къщата (но пък по-високи извън нея). Освен че студената и горещата част са отделени една от друга и капацитетът е по-голям (намотките и компресорът са по-големи), няма друга разлика между климатик сплит система и прозоречен климатик.
В складовете, големите бизнес офиси, моловете, големите магазини и другите големи сгради, кондензаторът обикновено е на покрива и може да е доста голям. Друг вариант е наличието на множество по-малки устройства на покрива, всяко свързано с малка климатична камера, която охлажда специфична зона от сградата.
При още по-големите сгради и най-вече при многоетажните сгради, подходът, използващ сплит системи, започва да се сблъсква с проблеми. Или прокарването на тръба, свързваща кондензатора и климатичната камера, е твърде трудно поради надвишаване на максималното разстояние (твърде дългият път, който трябва да се изминава, започва да причинява затруднения в смазването на компресора), или пък ще са необходими твърде много вентилационни тръби. В такъв случай е време да се помисли за система с охладена вода.




Как се произвеждат дървесните пелети
 Дървесните пелети представляват биомаса, която е била смляна на дървени стърготини и след това компресирана посредством преса, за да се създаде пелетната форма. След това материалите се свързват посредством слепващи вещества, като например естествен лигнин, и се произвеждат в размер от 6 mm.
Производството на дървесни пелети от биомаса използва за изходен материал дървесина от новоотсечени дървета или отпадни материали, получени при различни промишлени производства (например дървени стърготини или отпадъчна дървесина от фабрики за производство на мебели). Първата стъпка е смилането на дървесината на малки частици. Колкото по-малки са частиците, толкова по-здрав става пелета, което намалява риска от неговото разпадане на части.
Тези малки частици след това са пресовани в отлята метална форма, в която има предварително пробити отвори с размер на пелет, наричана пелетна рингова преса. Размерът на отворите намалява по време на пресоването на материала и по този начин той бива компресиран в пелетна форма.
Силата на това компресиране създава триене, което на свой ред нагрява пелета и разтопява всички естествени или изкуствени слепващи вещества, което задържа материала на дървесния пелет заедно, докато пелетът се охлажда и втвърдява. Ако използваните материали не съдържат достатъчно количество естествени слепващи вещества (като например лигнин), тогава се използват органични материали като брашно или нишесте.
Важно е пелетът да запазва точното съотношение между сухота и влажност, за да може да запазва формата си без да се разпада, но в същото време да дава достатъчно голяма топлинна мощност при изгаряне. Идеалната влажност на висококачествените дървесни пелети е 10% или по-малко, и всички доставчици на пелети с изградено име спазват тези стандарти.
Извършването на всички тези стъпки има за резултат висококачествени дървесни пелети, готови за използване в малки домашни котли, използващи биомаса за гориво или в по-големи промишлени инсталации.





Всички цени на сайта са с включено ДДС. На сайта са възможни грешки, а някои от цените може да не са актуални.
2018, Всички права запазени.